Римските обичаи не забраняваха на жените да присъстват на гладиаторски игри, нито да сядат редом с мъжете. Погребалните игри се смятаха по-близки до спортните състезания, отколкото до театъра. Марк Валерий Месала Нигер, все още на върха на успеха след победоносната пледоария на приятеля му Цицерон по делото на Секст Росций, реши да ободри сломената от мъка своя братовчедка Валерия Месала и я заведе да гледа гладиаторите.
Сула вече се беше настанил на почетното място на предния ред, когато двамата братовчеди се появиха и започнаха да си търсят места. Участниците в първата схватка вече бяха излезли на пясъчната арена и разгряваха в очакване двамата братя — организатори да дадат начало на игрите с молитви и жертвоприношение, каквото би угодило на духа на покойника. Но при подобни зрелища всеки се надяваше на съдействието на високопоставени приятели, а когато леля ти е била весталка, при това дъщеря на Метел Балеарик, проблеми за закъснелите нямаше. Цецилия Метела Балеарика отдавна беше запазила две места за младите Валерий в съседство с брат й Метел Непот, жена му Лициния и братовчед им Метел Пий (който беше консул по това време и се радваше на допълнителен престиж).
За да достигнат местата си, Месала Нигер и Валерия Месала трябваше да минат пред всички, които вече бяха насядали на втория ред, следователно и покрай диктатора. Той самият изглеждаше доста спокоен и отпочинал, може би защото блестящата тактика на Цицерон го беше освободила от всякакви угризения покрай проскрибциите… Също както го беше отървала от един още по-голям проблем — алчния Хризогон, който беше свършил на Тарпейската скала. Форумът беше пълен с народ, обикновените хора се бяха накачили по дърветата и по покривите на близките къщи, хората с влияние седяха по дървените трибуни край арената.
Типична за римските нрави беше прикритата злоба, с която публиката блъскаше и риташе, уж случайно, закъснелите, докато те се мъчеха да се доберат до местата си. Месала Нигер беше свикнал на подобно отношение, но бедната Валерия Месала постоянно се извиняваше. Най-накрая двамата младежи се оказаха зад самия диктатор; ужасна до смърт, да не би да го блъсне, Валерия отдалеч го беше загледала. Сула беше надянал смешната си перука, беше облечен в тържествена сенаторска тога и беше наредил двайсет и четиримата ликтори да седят на земята пред него. Докато минаваше, тя забеляза дебело влакно, закачило се съвсем на бялата тога на диктатора. Без да се замисли, тя го махна.
Сула никога не даваше израз на страха си пред хора, винаги създаваше впечатление, че е над всичко и нищо не го притеснява. Но когато усети как някой леко го докосва по рамото, той изведнъж потръпна, скочи от стола и се обърна назад — толкова бързо, че Валерия инстинктивно отстъпи и настъпи човека зад себе си. Забравяйки собствената си уплаха, Сула изгледа по-внимателно ужасената до смърт жена пред себе си — червенокоса, синеока, млада и хубава.
— Моля за извинение, Луций Корнелий — едва успя да изрече Валерия и прокара език по пресъхналите си устни. Така и не се сещаше как да се оправдае. Накрая реши да обясни: — Виждаш ли? Беше на рамото ти и си казах, че ако го взема, може да придобия и частица от късмета ти. — Очите й се напълниха със сълзи и тя добави: — На мен ми е нужен късмет!
Сула леко се усмихна, пое протегнатата й ръка и нежно притисна пръстите й около влакното.
— Запази го тогава и нека ти донесе желания късмет — рече той и седна обратно на стола си.
Но през цялото време, докато гладиаторите се биеха на арената, Сула постоянно се въртеше на стола си и току поглеждаше към Месала Нигер, Метел Пий и останалите от компанията; Валерия усещаше любопитния му поглед върху себе си, неловко му се усмихваше, след което се изчервяваше и бързаше да отмести поглед встрани.
— Коя е тя? — попита Сула приятеля си Пий, докато доволната от зрелището тълпа бавно се разотиваше.
Разбира се, всички около Валерия (а и не само те) бяха забелязали интереса на Сула към младата жена, затова Метел Пий дори не попита кого има предвид.
— Валерия Месала. Братовчедка на Нигер и сестра на Руф, който всеки момент ще се завърне от обсадата на Митилена.
— Аха! Колкото красива, толкова и благородна. Наскоро се разведе, доколкото си спомням?
— Съвсем неочаквано и без ясна причина. Доста е нещастна.