— Вероятно е била бездетна? — попита Сула, който вече се беше развеждал веднъж с подобно оправдание.
Прасчо направи пренебрежителна гримаса.
— Съмнявам се, Луций Корнелий. Предполагам, че съпругът й не го е бивало много.
— Хъм! — Сула се замисли, но изведнъж предложи: — Тя трябва да ми дойде на гости. Още утре, на вечеря. Покани Нигер и Метел Непот. Ти също си канен. Но други жени да няма.
И така, когато младшият военен трибун Марк Валерий Месала Нигер се прибра в Рим, той веднага бе повикан на аудиенция при диктатора. Сула мина веднага по същество: бил влюбен в сестрата на Руф и искал да се ожени за нея.
— Какво бих могъл да кажа? — оплака се Руф пред братовчед си Нигер.
— Че си щастлив да го научиш — отвърна му сухо Нигер.
— Така и казах.
— Добре!
— Но как ще го приеме бедната Валерия? Той е толкова стар и толкова грозен. А на мен дори не ми позволиха да я попитам!
— Ще бъде щастлива! Знам, че Сула не е приятна гледка, но практически е цар на Рим, освен това е богат като Крез! Ако не друго, то Валерия поне ще се почувства отмъстена за незаслужения развод — увери братовчед си Нигер. — Да не говорим колко благоприятно ще се отрази подобен брак на нас двамата! Доколкото разбирам, Сула се канел да ме направи понтифекс, а теб — авгур. Просто си дръж езика зад зъбите и благодари на съдбата.
Руф послуша мъдрия съвет на братовчед си и обяви пред всички, че сестра му намирала Сула за привлекателен мъж, за когото изгаряла от желание да се омъжи.
Помпей, който също беше поканен на сватбата, намери случай да поговори с диктатора насаме.
— Нещо късметът ми не може да се мери с твоя — мрачно изрече младежът.
— Да, като че ли не ти върви много с жените… — Сула изгаряше от удоволствие да посреща гости по подобни поводи и чувстваше близък целия свят.
— Валерия е много мила жена — каза за всеки случай Помпей.
Той го изгледа насмешливо.
— Какво, Помпей, да не ми завиждаш?
— Юпитер ми е свидетел, да!
— Рим е пълен с красиви аристократки. Защо просто не си избереш една и не отидеш да поискаш ръката и?
— Не ме бива за подобни сражения.
— Глупости! Ти си млад, богат, красив и известен — окуражи го диктаторът. — Просто поискай, Велики! Поискай! Голям глупак трябва да е, който и да е баща, за да ти откаже.
— Не ме бива за подобни сражения — повтори Помпей. Сула изгледа младежа повторно, този път по-внимателно; човек в неговото положение много добре разбираше какво всъщност караше Помпей да се колебае. Великият трепереше от страх да не би въпросният баща да му заяви, че потеклото му не е достатъчно знатно, за да се ожени за патрицианка като дъщеря му. Той беше амбициозен и винаги искаше най-доброто, но все пак си даваше сметка, че е просто някой си Помпей от Пицен и че много хора не биха погледнали сериозно на него. В крайна сметка се надяваше някой баща сам да се обърне към него. А такъв баща така и не се появяваше.
На Сула му дойде нова идея, една от онези големи шеги, които само той разбираше — като да назначи пелтека Метел Пий за върховен понтифекс.
— Имаш ли нещо против да е вдовица? — попита той и пламъчетата отново заиграха в очите му.
— Стига да не е стара, колкото републиката.
— Доколкото знам, на около двайсет и пет е.
— Напълно приемливо. И аз съм на толкова.
— Но тя няма зестра.
— По-важно е да има потекло, пари си имам достатъчно.
— Потеклото й — увери го с весел тон Сула — е безупречно и по двете линии. Вдовицата е плебейка, но знатна плебейка!
— Коя е тя? — попита Помпей. — Коя?
— Диктаторът се вдигна от кушетката и го изгледа отвисоко.
— Почакай да се нарадвам на собствената си сватба, Велики. Когато се върна, ела да ме попиташ пак.
За Гай Юлий Цезар завръщането се превърна в своего рода триумф, може би по-ценен, както той сам разсъждаваше, от всички истински триумфи, които един ден навярно щеше да ознаменува. Не само беше спечелил свободата си, но и си беше отмъстил, беше спечелил боен венец.
Сула веднага го беше привикал и той завари диктатора в прекрасно настроение; разговорът се състоеше точно преди сватбата му, за която цял Рим говореше, но неофициално. Затова младежът нищо не спомена за нея.
— Е, момче, ти наистина надмина себе си.
Какво се очакваше да отговори? Не биваше да се горещи, не и след горчивия опит с Лукул!
— Надявам се, че не, Луций Корнелий. Постарах се, колкото можах, но мога и повече.
— Не се и съмнявам, то ти е изписано на челото — изгледа го лукаво Сула. — Дочувам, че си успял да събереш някаква страховита ескадра във Витиния.