— Искаш да отнема девствеността на всички Домиции и Лициний? — усмихна се сияйно Цезар.
— Не! — сряза го майка му. — Не и неомъжвани момичета! Никога, никога не бива да посягаш на девици! Имам предвид съпругите на видните римляни.
— А така! — смая се синът й.
— Каквото повикало, такова се обадило, Цезаре. Няма друг начин. Ако любовните ти афери не станат публично достояние, всеки би бил склонен да реши, че наистина имал вземане-даване с мъже. Затова връзките ти трябва да бъдат възможно най-шумни и скандални. Трябва да си изградиш репутацията на най-големия любовник в Рим. Но за целта си подбирай внимателно жертвите. — Аврелия поклати замислено глава. — Сула имаше способността да подлудява всички жени край себе си — дотам, че да заприличат на глупачки. Но веднъж заплати твърде голяма цена — по времето, когато младата Далматика беше омъжена за Скавър. Той грижливо я избягваше, но така или иначе Скавър му отмъсти, като му попречи да бъде избран за претор. Заради него трябваше да чака цели шест години.
— Това, което ми говориш, само ме убеждава, че ще си създам нови врагове.
— Така ли излиза? — Тя се замисли. — Не, това, което искам да ти кажа, е, че истинската драма със Сула се състоеше в това, че той не беше сложил рога на Скавър. Ако го беше сторил, Скавър щеше да е в много по-трудно положение — нямаше да е лесно на човек, който се е превърнал за смях пред цял Рим, да си отмъсти на този, който е станал причина за позора му. Тогава нямаше да се издигне в очите на никого. Напротив, щеше да предизвика съжаление. Скавър спечели двубоя, защото Сула му даде възможност да се държи като благородник, като всеопрощаващия съпруг, който знае да държи главата си високо. Затова ако си избереш любовница, трябва да направиш така, че глупакът да излезе мъжът й. Не се занимавай с жени, които ще те накарат да скочиш в Тибър… И в никакъв случай не се захващай с жени, достатъчно умни, за да те уличат в чувства пред околните.
Цезар я беше зяпнал с възхищение, каквото никога не беше изпитвал към нея.
— Майко, ти си наистина забележителна! Откъде знаеш всичко това? Та ти се славиш като целомъдрена и достопочтена жена, всички те смятат за подобие на Корнелия, майката на Гракхите, а ето, че даваш на сина си най-ужасяващите съвети, които един мъж би могъл да чуе от устата на майка си!
— Да речем, че съм живяла твърде дълго в Субура. — Тя сякаш прие думите му като комплимент. — Освен това най-важното в момента е, че ти си мой син, а са те обидили незаслужено. Това, което бих сторила за теб, няма да сторя за никого друг, дори за сестрите ти. Ако трябваше, бих убила заради теб. Но убийството не би разрешило нашия проблем. Затова ще бъда радостна, ако спомогна да бъде опетнено нечие име.
Цезар бе готов да прегърне майка си от благодарност, но това не беше прието в дома им. Той се изправи и тържествено пое ръката й, за да я целуне.
— Благодаря, майко, и аз бих убил заради теб. — Изведнъж нова мисъл мина през ума му. — Не ми се ще да чакам Лукул да се ожени! Или пък онова лайно Бибул!
На другия ден жените отново нахлуха в живота на Цезар, макар и не в непочтения смисъл.
— Юлия ни кани спешно у тях — съобщи Аврелия на сина си, преди да е хукнал към Форума да се осведомява как вървят клюките.
Цезар си даде сметка, че още не е отделил време за любимата си леля, затова не възрази.
Времето беше слънчево и горещо, но в такъв ранен час една разходка от Субура до Квиринал не беше неприятна. Излязоха на Вик ад Малум Пуникум — улицата, която водеше към храма на Квирин на Алта Семита. Там, в уютното светилище на Квирин растеше известната финикийска ябълка, засадена от Сципион Африкански след победата му над Картаген. До нея се извисяваха и две вековни миртови дървета: едното символ на патрициите, другото — на плебеите. Но след Съюзническата война патрицианското дърво бе започнало да съхне и вече само плебейското цъфтеше. Говореше се, че това предсказва близкия край на патрицианското съсловие, затова Цезар не се радваше при тъжната гледка на изсъхващото дърво. Защо никой не се беше сетил да засади ново патрицианско дърво?