Стоте таланта, които Сула бе позволил на Юлия да запази от състоянието на покойния си съпруг, й бяха осигурили удобно жилище на една алея, свързваща Алта Семита със Сервиевата стена. Къщата беше достатъчно просторна. При това беше наскоро строена; Юлия разполагаше с достатъчно доходи, за да храни прислугата си и да си осигурява всички необходими удобства. Можеше дори да се грижи за снаха си Муция Терция. Малка утеха за Цезар и Аврелия, които искрено скърбяха за преживените от нея трагедии.
Юлия наближаваше петдесетте, но годините с нищо не я бяха променили. Откакто се беше преместила на Квиринала, тя бе престанала да седи по цял ден пред стана и вретеното, ами се занимаваше с добри дела. Макар че кварталът не беше бедняшки, а и не беше пренаселен, за разлика от много други, Юлия все намираше някое нещастно семейство, което се нуждаеше от помощ — дали защото главата на семейството прекаляваше с виното, или защото някой беше болен. Ако Юлия беше самонадеяна и нетактична като много свои посестрими, може би съседите й щяха да я отбягват, но тя знаеше как да се държи с хората; така че, ако възникнеше проблем, цял Квиринал знаеше кой може да го разреши.
Този ден обаче не се очакваха добри дела. Юлия и Муция Терция чакаха с напрежение някакво събитие.
— Получих писмо от Сула — обясни Муция Терция. — Съобщава ми, че трябва да се омъжа повторно.
— Но това противоречи на неговия собствен закон. Нали вдовиците на проскрибираните не могат да се омъжват повторно! — възмути се Аврелия.
— Когато човек прокарва законите си, майко, не му е трудно сам да ги нарушава — възрази Цезар. — Измисля се благоприличен повод и се въвежда изключение, това е.
— И за кого трябва да се омъжиш? — попита Аврелия.
— Точно това е въпросът — свъси се Юлия. — Още не е казал на бедното момиче. От писмото му дори не се разбира дали има предвид конкретен човек, или иска от Муция сама да си търси годеник.
— Може ли да видя? — протегна ръка към писмото Цезар. Прочете за секунди съобщението и върна свитъка на Муция. — С нищо не издава истинските си намерения, нали. Просто ти заповядва пак да се омъжиш.
— Но аз не искам да се омъжвам!
Настъпи мълчание, което Цезар наруши:
— Пиши на Сула и му го кажи направо. Бъди любезна, но твърда. И виж как ще реагира. Така ще разбереш повече.
Муция потръпна от страх.
— Не мога да го направя.
— Можеш и добре го знаеш. Сула уважава хората, които му се противопоставят.
— Мъжете, може би, но не и вдовицата на един Гай Марий.
— Какво искате от мен да направя? — обърна се Цезар към леля си Юлия.
— Нямам представа — призна тя. — Просто ти си единственият мъж в семейството, затова реших да те уведомя.
— Ти наистина ли не искаш да се омъжваш? — попита той Муция.
— Повярвай ми, Цезаре, не искам.
— Тогава аз като глава на семейството ще пиша на Сула.
В този момент старият иконом Строфант нахълта в стаята.
— Господарке, имаш гостенин — съобщи той на Юлия.
— Кажи му, че не съм добре.
— Той изрично настоя да се срещне с господарката Муция.
— И кой е той? — попита Цезар.
— Гней Помпей Велики.
Младежът сведе тъжно очи.
— Годеникът, предполагам!
— Но аз никога през живота си не съм се срещала с Помпей! — уплаши се Муция Терция.
— И аз не съм — утеши я Цезар. Юлия се обърна пак към него.
— Какво ще правим?
— О, ще се запознаем, лельо Юлия. — Той кимна на стареца. — Покани го.
Икономът се върна в атрия, където лъхащият на розово масло посетител нетърпеливо чакаше.
— Последвай ме, Гней Помпей — подкани го с хрипливия си глас Строфант.
Откакто бе минала сватбата на Сула, Помпей бе стоял като на тръни да научи коя ли е мистериозната булка, която диктаторът му е намерил. Когато се разбра, че Сула се е завърнал от морския бряг, той очакваше да бъде веднага привикан в дома му. Но никой не се обади. Най-накрая нетърпеливият младеж сам отиде да навести Сула и да разбере какво е решил.
— По кой въпрос? — попита Сула най-невинно.
— Много добре знаеш! — изнервяше се Помпей. — Каза ми, че имаш предвид някоя нова булка за мен!
— Обещах, наистина обещах! — смееше се старецът. — Леле-леле, що за нетърпеливци са тия младежи!
— И ще ми кажеш ли най-сетне, злоради мъчителю?
— Сдържай си приказките, Велики! Не смей да наричаш така диктатора!
— Коя е тя?
Сула се предаде.
— Вдовицата на Марий Младши, Муция Терция. Дъщеря на Сцевола Понтифекс Максимус и на Лициния, сестрата на Крас Оратор. Кръвта във вените й е наследство много повече на Муциите, защото двамата й дядовци всъщност са били кръвни братя, но единият бил осиновен от фамилията на Лициний Красите. Разбира се, Муция е близка роднина на Сцевола Авгур и неговите две дъщери — Муция Прима и Муция Секунда, откъдето и прякорът й Муция Терция, нищо че между нея и лелите й има петдесет години разлика. Разбира се, майката на Муция Терция е още жива. Сцевола се разведе приживе с нея заради изневярата й с Метел Непот, за когото тя по-късно се омъжи. Така че Муция Терция си има двама природени братя — Непот Младши и Целер. Тя има изключителни роднински връзки, Велики, не мислиш ли? Твърде прекрасни роднински връзки, за да я обречем на вечно вдовство заради проскрибирания й съпруг! Моят мил приятел Прасчо, който й се пада нещо като братовчед, отдавна повдига въпроса пред мен. — Той се облегна назад. — Е, Велики, устройва ли те?