Сула измисли и нов начин да дразни сенаторите, като допълнение към вече издадената забрана да се вдига шум в залата и пренареждането на списъка за изказване. Според новия закон, който той записа на таблиците, сериозно се застрашаваха доходите на изпадащите в нужда сенатори, понеже се ограничаваха сумите, които делегации от провинциите можеха да похарчат, докато поднасят хвалебствия към бившите си управители в Рим: другояче казано, подобни делегации от провинцията нямаха повече възможност да използват случая, за да подкупват обеднели сенатори.
Сула беше прокарал пълна законодателна програма, която покриваше всички аспекти на римския публичен живот, а дори и много въпроси, които доскоро се смятаха за спадащи изключително към частната сфера. Всеки знаеше точните рамки на личното си състояние: колко има право да харчи, колко има право да получава от собствеността си, колко трябва да даде на хазната, за кого може да се ожени, от какъв съд може да бъде съден и за какво. И цялата тази огромна дейност беше плод, както изглеждаше, на един-единствен човек. Конническото съсловие беше отстранено от властта, затова пък героите от войните се радваха на немислими доскоро почести. Плебейското събрание и народните трибуни отстъпваха, но Сенатът настъпваше. Онези, които бяха близки с проскрибираните, бяха подложени на административен натиск, но хора като Помпей Велики се издигаха. Адвокатите, които досега се бяха справяли блестящо пред народното събрание (като Квинт Хортензий), трябваше да преотстъпят лаврите си на колегите, които по-добре се изявяваха в класическите съдилища (като Цицерон).
— Нищо чудно цял Рим да недоволства, но досега не съм чул нито един глас да се възпротиви — разсъждаваше новият консул Апий Клавдий Пулхер, докато двамата с колегата му Публий Сервилий Вация чакаха тържественото новогодишно заседание на Сената.
— Просто законите на Сула са в огромната си част практични и благоразумни. Той се оказа същинско чудо! — отговори Вация.
Апий Клавдий кимна в съгласие. Вация знаеше истинската причина за подобна апатия: колегата му не беше добре със здравето след завръщането си от безплодната обсада на Нола, която ръководеше вече десета година. Клавдий Пулхер беше на всичко отгоре вдовец с шест деца на главата, които всички се славеха като твърде невъзпитани, склонни да разрешават личните си проблеми в смъртоносни побоища из улиците на града.
Вация изпитваше известно съчувствие към него, затова го потупа по рамото.
— Хайде, Апий Клавдий, погледни с по-голяма увереност в бъдещето! Знам, че пътят беше дълъг и труден, но ти вече достигна върха!
— Няма да съм го достигнал, преди да възстановя отнетите богатства на семейството — възрази мрачно Клавдий Пулхер. — Тази гад Филип ми отне всичко и го предаде на Цина и Карбон… А Сула още нищо не ми е върнал.
— Трябваше да му напомниш. Знаеш, че е затрупан с работа. Защо не участва в търговете с имотите на проскрибираните?
— Ако си спомняш, стоях пред Нола.
— Догодина ще те пратят да управляваш някоя провинция, така ще си върнеш всичко изгубено.
— Ако здравето ми позволи.
— О, Апий Клавдий! Стига толкова мрачни мисли! Ще оцелееш!
— Не мога да съм сигурен — отговори той. — Като си знам късмета, сигурно ще ме пратят в Далечна Испания да сменя Пий.
— Няма, няма, обещавам ти — увери го Вация. — Ако не смееш сам да се обърнеш към Луций Корнелий, аз ще поговоря с него! И ще го помоля да ти даде Македония. Тя винаги ще донесе няколко торби със злато и ще ти осигури сключването на важни държавни поръчки. Да не говорим, че можеш да продадеш гражданство на някои богати гърци.