— Не знаех, че има и богати гърци — призна си Апий Клавдий.
— Навсякъде има богати хора, дори в най-бедните страни. Има хора, които са способни да трупат пари, където и да живеят. Дори гърците, въпреки политическия си идеализъм, не успяха да премахнат богаташите от родината си. Богаташът би си проправил път навсякъде, дори в републиката на Платон!
— Имаш предвид хора като Крас.
— Чудесен пример! Всеки друг на негово място би се скрил в миша дупка след онзи конфликт със Сула, но не и нашият Крас!
Намираха се в Курия Хостилия, където по изключение Сенатът щеше да проведе първото си заседание за годината. Обикновено новогодишното заседание се свикваше в храма на Юпитер Оптимус Максимус, но той още не беше ремонтиран, а големият брой на сенаторите не позволяваше да се съберат в светилищата на Юпитер Статор или Кастор и Полукс. В крайна сметка след заседанието сенаторите трябваше да се излегнат удобно на кушетки, за да отпразнуват Новата година с обилен обяд…
— Шшт! — прекъсна колегата си Клавдий. — Сула ще говори.
— Е, назначени отци — започна своята поредна реч диктаторът в очевидно добро настроение, — в основни линии цялата работа вече е свършена. Както възнамерявах от самото начало, постарах се да вдигна Рим на крака и да прокарам нови закони, които да защитят старите традиции и обичаи. И успях. Но ще продължа да изпълнявам диктаторската длъжност до месец квинктил, когато ще проведа изборите за магистрати за следващата година. Това вече всички знаете. Надявам се обаче, не смятате, че човек, натоварен с толкова власт, ще се прояви като глупак, ако доброволно отстъпи управлението. Затова и ви напомням, че ще се откажа от диктатурата едва след изборите през квинктил. Това означава, че магистратите, които ще управляват следващата година, ще бъдат последните, които лично ще избера. За в бъдеще всички избори ще бъдат свободни и отворени за желаещите кандидати. Има мнозина, които бяха недоволни от правото на диктатора да назначава магистрати, допускайки до кандидатските списъци само толкова желаещи, колкото места има за попълване. Но както неведнъж съм повтарял, диктаторът има нужда да работи с хора, които са готови да му осигурят пълна подкрепа. На гласоподавателите не може да се разчита непременно да изберат най-достойните, не е сигурно дори дали ще уважат онези, които по традиция отговарят на условията и са доказали с опита и личните си добродетели, че заслужават висши магистратури. Затова в качеството си на диктатор се постарах начело на държавното управление да застават хора, които едновременно се ползват с моето доверие и са доказали, че висшите длъжности им се полагат по право и по чест. Като например моя скъп приятел върховния понтифекс Квинт Цецилий Метел Пий: той продължава да оправдава моето доверие и да се ползва с благоволението ми, затова сега с на път за Далечна Испания, където ще се разправи с изменника на родината Квинт Серторий.
— Като че ли повтаря едно и също — прецени с критичен тон Катул.
— Защото няма какво да каже — отговори му Хортензий.
— Освен че ще слезе от властта през квинктил.
— И аз започвам вече да го вярвам.
Но още същото това новогодишно празненство, което започваше толкова обещаващо, щеше да завърши с пристигането на лоши новини от Александрия.
Часът на Птолемей Александър Млади беше ударил й началото на току-що изминалата година — втората от властването на Сула. От Александрия бе дошла вестта, че цар Птолемей Сотер Нахутеното зърно умрял, с което владенията му преминали в ръцете на дъщеря му Вереника. Макар че по наследство короната й принадлежала, според египетските закони тя нямала право да управлява сама. Затова делегацията от Александрия съвсем почтително се бе допитала до Луций Корнелий Сула, дали не би бил така добър да дари Египет с достоен владетел в лицето на Птолемей Александър Млади?
— А какво ще стане, ако ви откажа? — беше попитал той.
— Тогава Египет ще стане владение на царете Митридат и Тигран — беше му отговорил водачът на делегацията. — Престолът трябва да се заеме от представител на династията на Птолемеите. Ако Птолемей Александър не бъде провъзгласен за фараон, ще трябва да се обърнем към Митридат и Тигран, за да ни пратят по-възрастния от двамата незаконородени принцове — Птолемей Филаделф, когото наричат също така Авлет заради гръмовния му глас.
— Разбирам, че един незаконороден наследник на престола може да бъде обявен за цар по елинистическите закони, но дали същият би могъл да се смята за законен фараон? — бе попитал Сула, който бе отделил известно време да се запознае с египетските монархически проблеми.