— Ако беше син на жена от простолюдието, със сигурност не — бяха му отговорили александрийци. — Но Авлет и по-малкият му брат са синове на Птолемей Сотер и принцеса Арсиноя, царската наложница, която беше най-голямата законородена дъщеря на царя на Набатея. Отдавна имаме обичай по-нископоставените владетели на Арабия и Палестина да пращат големите си дъщери като наложници на фараона на Египет, защото подобна връзка е доста по-почтена, отколкото официалното сключване на брак между фараона и неотговарящи на ранга му княжески династии. Бащите на наложниците също имат интерес от подобни връзки, защото получават гаранции от египетска страна, че ще могат спокойно да търгуват из Арабския залив (Червено море) и с народите оттатък пустинята.
— Значи твърдите, че и Александрия, и Египет биха приели някой от незаконородените египетски принцове да стане фараон при условие, че майка му е с царствен произход?
— В случай, че не успеем да поставим на престола Птолемей Александър, това е неизбежно, Луций Корнелий.
— Но те са марионетки на Митридат и Тигран — бе рекъл замислено Сула.
— След като и двамата са женени за дъщери на Митридат, това е неизбежно. Тигран е разпрострял владенията си в непосредствена близост с границите на Египет, затова не можем да искаме от нашите принцове да се разведат с понтийските си съпруги. От името на Митридат Тигран спокойно би ни нападнал, а ние не сме достатъчно подготвени за война с такъв могъщ противник. Освен това и двете снахи имат достатъчно птолемейска кръв в жилите си, затова не бихме намерили по-добри кандидатки за египетски царици. Освен ако — хитро бе добавил египетският парламентьор, — дъщерята на Птолемей Сотер от неговата друга наложница, дъщерята на царя на Идумея, не порасне достатъчно, за да се омъжи за Авлет. Тя е наполовина птолемейка и струва повече от понтийските принцеси.
Сула рязко бе заявил:
— Оставете всичко на мен, аз ще уредя въпроса. Няма да позволим на Армения и Понт да решават съдбата на Египет!
Самият той отдавна бе намерил разрешение на въпроса, затова незабавно се бе насочил към богаташката вила на Пинцийския хълм, където живееше Птолемей Александър.
— Нахутеното зърно е мъртъв? — беше се зарадвал Птолемей Александър.
— Мъртъв и погребан. Царица Вереника управлява сама.
— Значи трябва да вървя! Трябва да тръгвам веднага! Няма време за губене!
— Ще тръгнеш, когато аз реша, нито миг по-рано — грубо го беше срязал Сула. — Седни, царю, и ме изслушай.
Негово величество беше седнал. Безкрайните му воали му придаваха вид на парцалена топка, очите му гледаха доста смутено изпод стибия, с който рисуваше не само веждите, но и скулите си — това беше желанието на Птолемей, да заприлича на жива погребална маска с изрисуваните всевиждащи очи на Озирис. Египтянинът беше боядисал в черно и клепачите си, а над клепачите беше се боядисал с бяло, така че на Сула му беше невъзможно да проникне в погледа на човека Птолемей Александър — той имаше пред себе си само някакво анонимно изображение на египетски владетел. Подобен грим, бе разсъждавал неведнъж диктаторът, имаше подчертано зловещ ефект — навярно това беше и целта.
— Не можеш да говориш на един цар като на свой подчинен — беше се възпротивил Птолемей Александър.
— Няма нито един цар на света, който да не ми е подчинен — бе му отвърнал с презрение Сула. — Аз управлявам Рим! А това ме превръща в най-великия владетел между водите на Океана и Инд. Затова ще ме изслушаш, царю, и няма да ме прекъсваш! Можеш да отидеш в Александрия и да заемеш престола. Но само при определени условия. Разбираш ли ме?
— Какви условия?
— Да си напишеш завещанието и да го оставиш на съхранение при колегията на весталките, тук, в Рим. Завещанието трябва да бъде съвсем просто. В случай, че умреш без законен наследник, ще завещаеш цялото си царство на Рим.
Птолемей Александър беше ахнал при това предложение.
— Не мога да го направя!
— Можеш да направиш всичко, което поискам от теб. Ако държиш да царуваш в Александрия… Това е цената, която искам от теб. Египет трябва да мине под римско управление, ако не се сдобиеш със законен наследник.
Очите на египтянина се бяха завъртели наляво-надясно иззад изрисуваните клепачи, плътно начервените му устни се бяха раздвижили нервно, сякаш спореха една с друга как да отговорят на римлянина. Кой знае защо, Сула се беше сетил за Луций Марций Филип.
— Добре, съгласен съм на тази цена — беше вдигнал рамене Птолемей Александър. — За разлика от останалите египтяни аз не вярвам в задгробния живот, така че не ме вълнува какво ще стане след смъртта ми.