— Прекрасен довод! — беше го похвалил Сула. — Доведох секретаря си, за да подпишеш документа още сега. Разбира се, ще използваш всички царски печати и ще се подпишеш с личния си картуш. Не искам да се разправям с александрийци след смъртта ти. — Той беше плеснал с ръце и заповядал на египетските слуги да извикат личния секретар на царя. — Всъщност има и още едно условие.
— Какво? — отчаяно бе попитал царят.
— Мисля, че притежаваш две хиляди златни таланта, депозирани в една банка в Тир. Там те стоят още от времето на баба ти Клеопатра. Митридат успя да докопа парите, които беше оставила на остров Кос, но не и това, което е било скрито в Тир. А цар Тигран все още не е успял да покори финикийските градове. Достатъчно проблеми му създават евреите. Ще оставиш тези две хиляди таланта злато на Рим.
Един поглед и царят се бе убедил, че няма място за спорове; пак беше вдигнал рамене и бе кимнал в съгласие.
Секретарят Флоскул бе дошъл, Птолемей Александър бе пратил робите си да донесат печатите и картуша, с което на бърза ръка завещанието беше изготвено и свидетелите се подписаха под него.
— Ще го внеса вместо теб — беше казал Сула на прощаване, — тъй като ти нямаш право да прекрачваш померия.
Два дни по-късно Птолемей Александър Млади бе заминал от Рим заедно с александрийската делегация и от Путеоли беше хванал кораб за Египет; по-удобно бе да се прекоси Средното море в тази му част, след което да се следва африканският бряг от Римска Африка през Киренайка до Александрия. Освен това самият египетски цар бе държал да не приближава гръцки, малоазийски и финикийски брегове, да не би агенти на Митридат или Тигран да го заловят.
Същата пролет в Рим бе дошло спешно съобщение от Александрия, в което римски агент (навярно търговец, служещ и на родината) съобщаваше за трагедията, сполетяла цар Птолемей Александър II. Като пристигнал след дългото пътешествие по море, царят се оженил за своята сестра и братовчедка едновременно Вереника. Осемнайсет дни царят си царувал мирно и тихо и прикривал нарастващата си ненавист към жена си. Но на деветнайсетия ден от царуването си рано сутринта Птолемей Александър навярно си казал, че като жена Вереника не представлява пълноценно човешко същество, и заповядал убийството на своята четиридесетгодишна жена, сестра, братовчедка и царица. Заедно със своя баща Нахутеното зърно Вереника обаче отдавна управлявала Египет, затова жителите на Александрия я обожавали. В по-късните часове на този деветнадесетия ден от царуването на Птолемей Александър II народът щурмувал двореца, извел насила царя и буквално го разкъсал на агората. Египет се оказал изведнъж без цар и без царица.
— Чудесно! — без възкликнал Сула, щом прочете докрай писмото на своя агент, и веднага беше пратил в Александрия римска Сенатска делегация начело с бившия цензор Марк Перперна. Делегацията трябваше да занесе последното завещание на цар Птолемей Александър II. По пътя обратно за дома римските сенатори имаха за задача да се отбият и в Тир, за да приберат двете хиляди таланта злато.
И от този пролетен ден до самата Нова година никой нищо не бе чул нито за делегацията, нито за съдбата на Египет. Докато не се прибра самият Марк Перперна.
— От самото начало бяхме преследвани от лош късмет — разказваше той на Сула. — При бреговете на Крит претърпяхме корабокрушение и ни плениха пирати — два месеца бяха нужни, за да съберат гръцките градове в Пелопонес достатъчно пари за откуп, накрая трябваше да продължим пътуването си към Кирена на запад и оттам покрай либийския бряг до Александрия.
— И как пътувахте? С пиратски кораб? — попита Сула, който съзнаваше колко сериозна е новината, но пак изгаряше от желание да се изсмее на глас; Перперна изглеждаше толкова състарен, толкова съсипан, толкова изплашен…
— Както правилно предположи, с пиратски кораб.
— И какво ви се случи, след като най-накрая пристигнахте в Александрия?
— Нищо добро, Луций Корнелий, нищо добро! — Перперна тежко въздъхна. — Заварихме александрийците в много по-добро положение, отколкото очаквахме. Бяха действали бързо и енергично. Знаели са много добре към кого да се обърнат, след като ликвидират Птолемей Александър.
— С каква цел да се обръщат и към кого?
— С цел да си приберат двете копеленца на Птолемей Сотер, Луций Корнелий. Веднага пратили просители при цар Тигран в Сирия да измолят освобождаването на двамата младежи едновременно: по-големият щял да управлява Египет, а по-малкият — Кипър.
— Умно, но не и неочаквано. Продължавай.
— Докато стигнем Александрия, цар Птолемей Авлет вече ни чакаше на престола, а жена му — дъщерята на цар Митридат — седеше до него под името Клеопатра Трифена. По-малкият брат, когото александрийци са свикнали вече да наричат Птолемей Кипърски, бил пратен да управлява Кипър в качеството на регент. Жена му — още една дъщеря на Митридат — била заминала с него.