Сула се размърда на стола си.
— За съжаление не мога да изпълня другото си обещание: да разпределя пак равномерно из трийсет и петте триби освободените роби. Ще се наложи и занапред да останат в Субурана и Есквилина. Трябва да бъдем сигурни, че едри робовладелци няма един ден да решат да освободят своите роби, само и само да си осигурят вярната политическа подкрепа на нови клиенти.
— Мъдър е Сула, няма що! — подхвърли Катул на Хортензий.
— Трудно ще му убегне нещо — подшушна другият. — Да не би да е чул, че Марк Крас купува роби?
Сула продължи да говори за римските градове и земи.
— Брундизий, град, където аз и моята войска бяхме почетени с нужното уважение, ще бъде възнаграден, като го освободим от всякакви мита и косвени данъци.
— Пфу! — ядоса се Катул. — Още утре Брундизий ще стане най-претовареното пристанище в Италия!
Диктаторът отреди възнаграждения за няколко други области из полуострова, затова пък наложи тежки наказания на други. Навярно най-тежко щеше да пострада Пренесте.
Докато Сула изброяваше градове и села, Катул лека-полека се бе унесъл и може би дори щеше да задреме, ако Хортензий не го беше побутнал.
— Квинт, Сула говори за теб!
— … Квинт Лутаций Катул, моя верен последовател, натоварвам с реконструкцията на храма на Юпитер Оптимус Максимус на Капитолия. — Старческите устни се сбърчиха в подигравателна усмивчица и ироничният поглед на Сула се спря върху Катул. — По-голямата част от средствата ще дойдат от доходите, които уголемените площи на държавната земя ще донесат, но аз се надявам, че и ти самият, Квинт Лутаций, ще допълниш разликата за своя лична сметка.
Катул не посмя да каже нищо от страх. Това беше неговото наказание, задето толкова години бе прекарал мирно и тихо в дома си, докато Цина и Карбон управляваха града.
— На нашия върховен понтифекс, Квинт Цецилий Метел, се пада честта да възстанови храма на Опс, засегнат от същия пожар — продължи Сула. — И все пак този проект ще бъде изцяло изплатен от държавната хазна, тъй като Опс е символ на римския държавен бюджет. Държа именно върховният понтифекс да поеме грижата за повторното освещаване на възстановения храм. Току-що обнародвах списък с имената на двеста души, които каня в Сената — продължи диктаторът, — макар Гней Помпей Велики да ми съобщи, че не желае да встъпва в сенаторска длъжност толкова рано. Затова и неговото име беше махнато от списъка.
Това вече беше новина и всички се размърдаха и впериха поглед в Помпей, който седеше до вратата и се усмихваше.
— Възнамерявам да включа още стотина души, така сенаторите ще станат четиристотин. Давате си сметка колко сенатори сме изгубили през последните десет години.
— И хич да не си помисли човек, че той е убил някого от тях — ядосваше се Катул. Откъде да изнамери пари за възстановяването на огромния храм? Подозираше, че кесията му доста ще олекне, докато държавното участие щеше да си остане символично.
Диктаторът продължаваше нататък:
— Опитах се да въведа в Сената представители на старите сенаторски фамилии, макар че в списъка се срещат и конници; за тях обаче лично съм се уверил, че имат достойно потекло. В списъка ми няма да срещнете случайно име! И все пак позволих си да включа един нов вид сенатор, който не отговаря на досегашните ни разбирания — цензът от един милион сестерции никъде не е узаконяван официално, както и изискванията за благороден произход. Имам предвид онези доблестни римски войници, които са допринесли за успехите на римското оръжие. Искам Рим отново да отдаде нужната почит на тези хора, така както го правеше навремето, в дните на Марк Фабий Бутеон. Последните няколко поколения откровено пренебрегнаха героичния воин. Е, аз ще сложа край на подобно отношение! Ако човек е достоен за венец от трева или за което и да е друго от нашите воински отличия, той автоматично ще влиза в Сената, независимо от своя произход. По този начин ще бъдат допуснати нови лица, но за тях поне ще знаем, че са храбри и са имали случай да докажат предаността си на Рим. Ще ми се да се надявам, че сред заслужилите бойни венци ще се срещат и имена, добре известни на всички нас!
Хортензий недоволно изсумтя.
— Това е демагогия.
Унесен в мислите си, Катул дори не го чу. Откакто Сула го бе натоварил с това непоносимо финансово бреме, нищо друго не го интересуваше.
— Един последен въпрос и ще разпусна заседанието — заяви диктаторът. — Всички, които са изброени в моя списък, ще трябва да бъдат представени на народното събрание; няма значение дали са патриции или плебеи, за да влязат в Сената, ще им е нужно одобрението на народа. — Той се надигна от стола си. — С това слагам край на заседанието.