— Смяташ ли, че ще срещнем голяма съпротива?
— Не и преди да прехвърлим Ороспеда. Оттатък планината, кой знае?
— Контестаните с нас ли са или против нас?
Балб вдигна рамене в някакъв чужд, почти неразбираем жест.
— Кой може да е сигурен накъде тегне едно испанско племе? Контестаните от векове живеят близо до цивилизацията, а това не е без значение. Но, от друга страна, самият Серторий също принадлежи на цивилизацията, а испанците го обожават.
— Е, ще видим — заключи Мемий, без да се тревожи за бъдещето: най-напред трябваше да стигнат Елиокрока.
Преди Гай Марий да отвори мините в планинските склонове между Бетис и Анас (оттогава планините се наричаха Мариански), Ороспеда криеше най-богатите находища на сребро и олово, които Рим владееше. Вследствие на дългата миньорска дейност горската покривка беше оредяла, което правеше пътя по-лек и безопасен. Разстоянието, което Мемий трябваше да измине, беше четиристотин и петдесет километра — с триста по-малко от това, което Помпей трябваше на свой ред да извърви, но квесторът започна похода си по-рано от своя шурей, още в средата на март, заради пресечения терен. Без да бърза, още в края на април той вече се беше озовал пред малкото градче Елиокрока по североизточните склонове на Ороспеда, край някакъв южен приток на река Тадер: в краката му се разстилаше полето Спартарий.
Мемий беше прекарал достатъчно време в Испания, за да знае, че на местните не бива да се вярва, затова построи войската си в боен ред и продължи направо към Нови Картаген. Както скоро се увери, предохранителната мярка беше оправдана: само след няколко километра на добре поддържания път за мините го чакаха контестаните. Мемий обеща млад бик на Юпитер Оптимус Максимус, ако му позволи да се измъкне невредим от засадата. Единственото безопасно място в цялата област беше самият Нови Картаген: Гай Мемий нямаше намерение да спира никъде, преди да се е озовал на спасителния остров, където се издигаше градът.
Имаше още четиридесет километра до морския бряг, но той вече беше изпратил двестате души галски конници да пазят подстъпите на моста, който свързваше острова със сушата — това беше единствената точка, където контестаните наистина можеха да го притиснат. Още призори легионът напусна Елиокрока и бързо се отправи към морето. След първата нежелана среща с местните жители римляните бяха продължили някак странично, като раци: всяка кохорта се бранеше от плътна колона, обърната към врага, която закриваше с щитовете си тила на другарите си. Контестаните бяха все пешаци и не можеха да пробият стегнатите редици на римляните. Когато Мемий стигна моста, с облекчение установи, че никой не го заплашва, и бързо се прехвърли от другата страна.
Балб Старши беше пратен обратно в Гадес на борда на търговски кораб, натоварен догоре с миризливия рибешки продукт, наречен гарум. Вонящата рибешка паста се смяташе за незаменима подправка във всяка средиземноморска кухня. Писмото, което той носеше на Метел Пий, беше кратко, но съдържателно. Мемий обясняваше тежкото положение, в което се намираше, молеше за помощ и предупреждаваше, че легионът му няма да издържи до зимата, ако не бъде доставяна храна за войниците. Балб Младши получи доста по-опасна задача — да се промъкне през земите на размирните племена и да се добере до самия Помпей.
Помпей напусна района на Емпория в началото на април. Местните му съветници го бяха предупредили, че към края на април нивото на река Ибер ще бъде достатъчно ниско, за да може войската да намери добър брод.
Помпей отдавна беше разрешил проблема с легатите, назначавайки само пиценци или италийци; най-висш чин след него имаха Луций Афраний и Марк Петрей — все стари кучета от Пицен, служили в легионите на Помпей или на баща му. Към тях се причисляваха другарят на Цезар от Митилена Авъл Габиний, също от пиценски произход, Гай Корнелий — човек, който нямаше нищо общо с патрициите Корнелий, и Децим Лелий, който пък нямаше общо с онази богаташка фамилия, издигнала се по време на Сципион Африкански Старши. Всички офицери в армията на Помпей или бяха доказали воинските си способности, или ги очакваше бляскаво бъдеще в кариерата, в същото време нито един от тях не се радваше на високо обществено положение, с изключение може би на Авъл Габиний (чиито баща и чичо бяха в сената), затова и никой не можеше да разчита на издигане в политиката без щедрата подкрепа на патрона си Помпей.
Нещата се развиваха доста добре. Помпей напредваше бързо по крайбрежния път, шестте му легиона заедно с конницата се озоваха при Дертоза на северния бряг на Ибер, без да срещнат съпротива. Докато се опитваше да преброди реката, около два легиона войници, предвождани от Херений, се опитаха да го нападнат, но той с лекота ги отблъсна. Младият пълководец придоби самочувствие и той продължи на юг, изпълнен с оптимизъм. Скоро Херений отново се появи, този път подкрепен от два от легионите на Перперна, но когато авангардът му даде първите убити, той побърза да се оттегли.