Аштън дишаше тежко и се опитваше да внесе малко ред и логика в обърканите си мисли. Дали голямата му любов към Лиарин не го тласкаше към заблуда? Не му ли играеше лоша шега разумът му, склонен да вижда скъпото лице там, където в действителност имаше само бегла прилика? Може би просто неговата твърде рано отлетяла мечта го караше да вярва, че държи в ръцете си Лиарин? Та той я беше познавал едва месец, когато решиха да се оженят. Приятелите му в Ню Орлиънс го закачаха, че е отишъл пред олтара като изпаднал в амок, едва ли не веднага, щом е научил името на момичето. После го беше докоснала черната ръка на съдбата и той беше видял как мрачното течение отвлича любимата му. От този момент започна да брои дните — досега точно три години, един месец и шест дни. А сега Лиарин беше отново тук — или някакво момиче, което приличаше невероятно на нея. Трябваше да признае, че е възможно да се мами, но той пропъждаше съмнението, макар и да знаеше, че това може да му струва много болка и страдание.
Погали нежно бузата й и спря пръсти на слепоочието, докато долови слабото трептене на пулса. Въздъхна облекчено, но сърцето му не преставаше да блъска в гърдите.
Провикването на Хайръм извести, че приближават до плантацията. Аштън погледна през прозореца към господарската къща, която се извисяваше, цялата ярко осветена сред огромни дъбове. Бел Шен се издигаше гордо над хълмовете, приличаща на дворец във френски стил с двете си обширни крила и вековните дървета наоколо. На Аштън му мина мисълта, че най-после довежда любимата си вкъщи.
Когато доближиха къщата. Аштън видя дузина и повече карети, спрели пред входа, а отстрани бяха завързани още толкова отбрани коне. Сигурно баба му е използвала неговото завръщане като повод, за да даде прием. Той погали с поглед момичето на коленете си. Едва ли милата му баба ще е подготвена за такава гледка. Появата му с жена на ръце, при това в безсъзнание и с разпокъсана нощница, доста щеше да я стресне. След светкавичното му влюбване и последвалата сватба преди три години в Ню Орлиънс Аманда Уингейт всеки път се изпълваше с недоверие, щом внукът й поемеше надолу по реката, и ето го сега резултата от поредното пътуване. Разбира се, случилото се щеше да налее вода и в мелницата на клюките, но не го интересуваше.
Хайръм дръпна спирачките, а конете край алеята отбелязаха пристигането им с неспокойно риене на копита. С поклащане и скърцане каретата най-после спря пред стълбите. Кочияшът скочи от капрата и отвори рязко вратата. Аштън грижовно загърна своя скъп товар в наметката си и заслони лицето й с рамото си, за да го запази от студения нощен въздух. Лъхна го сладкият жасминов аромат и отприщи отново всичките му копнежи, потискани цели три години. Времето, изживяно заедно, беше наистина кратко, но бе надминало всяко въображение по сила и разкош на чувствата.
— Изпрати веднага за д-р Пейдж — извика през рамо, понесъл младата жена нагоре по стълбите.
— Да, господарю! — отговори бързо Хайръм. — Ще пратя Латъм. Считайте, че вече е тръгнал.
Аштън прекоси верандата. С лявата си ръка завъртя топката на вратата, а с крак я отвори широко. Почти се сблъска с иконома, който тъкмо излизаше да посрещне каретата. Аштън пренесе товара си през прага. Уилис, обикновено абсолютно невъзмутим, залитна назад и остана с отворена уста. Дългогодишният му опит в етикецията на висшето общество явно не го беше подготвил достатъчно за подобна гледка.
— Маса Аш… — Гласът му секна и той трябваше да прочисти гърлото си, преди да заговори отново. — Маса Аштън, колко е хубаво, че сте отново при нас, сър…
Но в този миг от диплите на наметалото се изплъзна дълъг меднорус кичур и той онемя окончателно. Подготвената поздравителна реч явно вече не подхождаше на момента и той не можа да стори нищо друго, освен да остане да гледа след своя господар, който мина покрай него и прекоси фоайето.
Аманда Уингейт също загуби дар слово, когато повела сестра си и гостите от салона към голямото фоайе, застана между Аштън и стълбите. Цялото й внимание се съсредоточи върху крехкия вързоп в ръцете му и издайническата червеникава къдрица. Сърцето й заби учестено и мислите и препускаха, докато пристъпваше към внука си.