Тъмна фигура с качулка се появи от мъглата току пред Алис. Тя замръзна на мястото си. Леден ужас сграбчи цялото й тяло.
— Време беше да се появиш. — Човекът посегна да я хване. — Започнахме да се чудим дали няма да останеш в манастира до вечерня.
Алис отвори уста, за да извика, но беше твърде късно. Една груба длан вече бе притиснала устните й.
Тя пусна бележника на майка си и зарита отчаяно. Краката й се оплетоха в полите на роклята й, но тя успя да ритне нападателя в кокалчето.
— По дяволите — процеди през зъби мъжът. — Знаех си, че няма да е толкова лесно. Да не кажеш нищо… — Той дръпна качулката й ниско надолу и тя вече не виждаше нищо.
Алис се бореше ожесточено. Размахваше напосоки ръце, търсейки някаква цел, докато нападателят я вдигна от земята. И тогава чу приглушените стъпки по пътя и разбра, че мъжът не е сам.
— Не й позволявай да вика, Фултън, каквото и да прави — сопна се другият мъж. — Не сме далеч от селото. Някой може да я чуе.
Алис удвои усилията си да вика за помощ и успя да забие зъбите си в дланта на Фултън.
— Проклятие — изсъска Фултън. — Кучката ме ухапа.
— Запуши устата й с някакъв парцал.
Алис се бореше, обзета от силна паника, когато пъхнаха един мръсен парцал в устата й и го завързаха отзад на тила.
— Побързай, Фултън. Трябва да се махнем от този път. Ако сър Хю и хората му връхлетят върху нас в тази мъгла, ще умрем, преди да сме разбрали какво става.
— Сър Хю няма да се осмели и с пръст да ни пипне, докато държим жена му за заложница — възрази Фултън, но в гласа му се долавяше несигурна нотка.
— Не бих разчитал на оцеляване при евентуална среща, ако бях на твое място — каза другият мъж.
— Но сър Едуард твърди, че Хю Непреклонния е необичайно привързан към съпругата си.
Сър Едуард. Алис беше толкова изненадана, че за миг се укроти. Нима тези хора говореха за Едуард от Локтън? Невъзможно. Едуард не би рискувал да си навлече гнева на Хю по този начин. Самият Хю беше уверен, че противният Едуард се страхува от него.
— Сър Хю може и да е привързан към момичето — каза другият мъж, — но Еразъм от Торнууд не случайно е заповядал върху меча на тъмния рицар да се инкрустират думите Предизвикващ бури. Побързай. Трябва да се движим бързо, в противен случай всичко е изгубено.
Алис разбра, че бе паднала право в капана.
Алис премига няколко пъти, когато най-после свалиха качулката от лицето й. И веднага разбра, че се намира в една от пещерите на Скарклиф. Светлините на факлите хвърляха сенки върху влажните каменни стени. Някъде в далечината капеше вода.
Фултън развърза парцала от устата й. Алис се намръщи и изтри устни с ръкава на наметалото си.
Катрин излезе бавно от тъмнината и застана пред нея. Лицето на лечителката бе обвито от меланхолия. Очите й бяха мрачни.
— Няма да ми повярваш, но съжалявам за всичко, което се случи, лейди Алис. Мисля, че беше неизбежно. Веднъж те предупредих, че греховете на миналото раждат лошо биле.
— Не миналото направи отровата, Катрин. Ти я направи. Последният ти опит се провали, не знам дали знаеш. Няма да имаш друга възможност. Дори в момента сър Хю претърсва земите си. Рано или късно ще те открие.
Едуард от Локтън се появи в тъмния проход. В светлината на факлите чертите му много приличаха на чертите на зъл демон. Малките му, лукави очички блестяха злобно.
— Той вече претърси най-външната част на пещерите, но не откри нищо. Все пак не знаеше къде да гледа, нали, Катрин?
Катрин не се обърна към него. Погледът й остана върху Алис, сякаш се опитваше с усилие на волята си да я накара да разбере.
— Едуард е мой братовчед, лейди Алис.
— Твой братовчед? — Алис се загледа в Едуард. — Нищо не разбирам.
— Това ми е ясно. — Жълтите зъби на Едуард проблеснаха в брадата му. — Но ще разбереш, мадам. Можеш да си сигурна, скоро ще разбереш всичко. Както и онова копеле, съпругът ти, ще разбере точно преди мечът ми да пререже гърлото му.
На Алис й призля от горчивия гняв, който звучеше в думите му.
— Защо толкова мразиш съпруга ми?
— Защото раждането му развали всичко. Всичко. — Едуард махна раздразнено към Фултън и другия мъж и двамата пристъпиха в сенките на друг тъмен тунел. Едуард се приближи към Алис. — Катрин трябваше да се омъжи за Матю от Рейвънхол, нали разбираш. Аз самият уговорих годежа.
— Родителите ми починаха, когато бях на тринайсет години — прошепна Катрин. — Едуард беше единственият ми роднина. Съдбата ми беше в неговите ръце.
— Тя имаше голяма зестра, наследство от майка й, и аз имах големи планове за нея — изръмжа Едуард. — Матю от Рейвънхол беше наследник на няколко имения. Семейството му искаше зестрата на Катрин. Бяха готови да спазарят едно от именията си за нея. Сделката беше добра.