— Смятал си да се облагодетелстваш от брака на братовчедка си — обвини го Алис.
— Разбира се. — Едуард сви присмехулно рамене. — Бракът е бизнес. Жените стават само за две неща — за спане и за брак. Всяка кръчмарска прислужница става за първото, но само наследница — за второто.
— И ти реши да сложиш ръка върху твои собствени земи — каза гневно Алис.
Устните на Катрин се изкривиха в горчива гримаса.
— Той искаше много повече от собствено имение.
Едуард се намръщи.
— Планът ми беше да се отърва от сър Матю след сватбата. Като негова вдовица, Катрин щеше да е още по-ценна. Щях да поискам още земя и доста пари за ръката й.
— Какво си смятал да направиш? — възкликна Алис. — Да не би да си възнамерявал да тровиш съпрузите й, за да можеш да я продаваш отново и отново?
— Кълна ти се, не съм знаела за намеренията му — каза отчаяно Катрин. — Бях само едно невинно момиче. Не знаех нищо за мъжете и техните заговори.
— Ха! — Едуард я погледна злобно. — Но нищо не се получи. Матю се върна от Франция, решен да се ожени за онази кучка, Маргарет. Знаеше, че семейството му ще се противопостави, затова смяташе да го направи тайно. Но аз разбрах за плановете му в навечерието на сватбата.
— Значи ти си убил Матю и Маргарет?
— Сър Матю не трябваше да умира — сопна се Едуард. — Той трябваше да се ожени за Катрин, какъвто беше планът ми. Но глупакът пил от чашата на Маргарет. И това го уби.
Алис се втренчи в него.
— Откъде си научил толкова много за отровите?
По лицето на Едуард за миг се изписа самодоволство.
— Научих се да приготвям отварата преди години, когато живях известно време в Толедо. Използвал съм я неведнъж през годините. Тя е отлично оръжие, защото дори и да се разбере, всички предполагат, че убиецът е жена.
— Точно както е станало преди трийсет години — каза Алис.
Усмивката на Едуард беше ужасна за гледане.
— Да. Всички решиха, че Маргарет е отровила любовника си, след което е отнела и собствения си живот. Никой не е търсил истинския убиец.
— Мъжете винаги са убедени, че отровата е женско оръжие — каза Катрин.
Алис се уви по-плътно в наметалото си, за да се предпази от ужасния студ в пещерата.
— Защо ме отвлече? Какво възнамеряваш да правиш?
— Съвсем просто е, мадам — каза тихо Едуард. — Възнамерявам да те държа за откуп.
Алис се намръщи.
— Какво очакваш, че ще направи сър Хю? Ще ти даде сандък с подправки за мен?
— Не, мадам. Искам нещо много по-ценно от сандък с джинджифил или шафран.
Алис го погледна ужасена.
— И какво е то?
— Отмъщение — прошепна Едуард.
— Но защо?
— Хю Непреклонния получи това, което трябваше да бъде мое, въпреки че се роди копеле. — Едуард се давеше от гняв. — Получи свои земи. Земи, в които е скрито рядко съкровище.
— Но никой не знае къде са скрити Камъните от Скарклиф — каза отчаяно Алис. — Всъщност лорд Хю смята, че те са само една легенда.
— Те са много повече от легенда — увери я Едуард. — Калвърт от Оксуик го знаеше. Разбрал тайната от някакъв стар рицар, който се оттеглил в манастир, след като повече не можел да си служи с меча. Рицарят някога служил на един от господарите на Скарклиф. Този господар открил старо писмо, което съдържало част от истината.
Алис отстъпи крачка назад.
— И каква е тази истина?
— Че зеленият кристал е ключът. — Очите на Едуард блеснаха. — Защо смяташ, убих вече два пъти заради него, мадам?
— Амбулантния търговец и бедния монах?
— Да. За малко да се наложи да убия и онзи глупак, трубадура Гилбърт, но тогава ти помогна на сър Хю да си върне камъка и всичко се промени. Кълна се, цялата тази работа е като игра на зарове.
— Убиец.
— Убийството е приятно забавление — отвърна Едуард — А този път ще е истинско удоволствие. Хю Непреклонния ми причини всичко с раждането си.
— Не е негова вината, че баща му е искал да развали годежа си с Катрин.
— Негова е. Сигурен съм, че причината, поради която сър Матю бил толкова решен да се ожени за лейди Маргарет, била тази, че момичето му е родило син. Искал е да признае наследника си. Не мога да се сетя за друга причина, поради която би искал да се ожени за жена, с която вече е спал.
— Може би я е обичал истински — сопна се Алис.
— Ха! Любовта е за поетите и за дамите, не за рицари с репутацията на сър Матю. — Едуард стисна месестата си ръка в юмрук. — Изгубих много преди трийсет години, но сега ще си взема това, което ми се полага. Най-после ще се сдобия с огромно богатство и ще получа отмъщението си.