Алис си пое дълбоко въздух.
— Какво смяташ да правиш?
— Съвсем просто е. Ще изпратя съобщение на сър Хю, в което ще се казва, че ако иска да те види жива и здрава, трябва да ми даде зеления кристал.
Алис се постара да прозвучи спокойно:
— Известно е, че лорд Хю се доверява на много малко хора, сър Едуард. Но е много привързан към мен.
— Много добре го знам, мадам. Всъщност това лежи в основата на плана ми.
— Ако го убедиш да плати откупа, трябва първо да го накараш да повярва, че съм все още жива. Ако ме смята за мъртва, няма да ти плати нищо. Той е прекалено добър в сделките, за да се остави да го измамят по подобен начин.
Едуард се намръщи.
— И защо би се усъмнил в съобщението ми? Съвсем скоро ще разбере, че си изчезнала.
Алис сви рамене.
— Може да си помисли, че просто съм се изгубила в мъглата и някой разбойник, разбрал за изчезването ми, се възползва от възможността да се престори, че ме е взел в плен.
Едуард се замисли над думите й и лицето му придоби лукав израз.
— Ще му изпратя нещо твое, за да докажа, че си при мен.
— Чудесна идея, сър Едуард.
— Когато всичко свърши, Ълбърт — закле се Хю, — никога повече няма да влизаш в тази зала.
— Да, милорд. — Главата на Ълбърт клюмна. — Мога само да кажа още веднъж, че ужасно съжалявам. Но лейди Алис ходи в селото всеки ден, затова днес не сметнах за необходимо да изпращам с нея охрана.
Проклятие!
Ълбърт беше прав и Хю го знаеше. Спря да крачи и застана пред огнището в голямата зала. Нямаше смисъл да се кара на иконома. Никой не знаеше по-добре от Хю, че младият мъж въобще не е виновен за случилото се. Ако някой беше виновен, помисли си Хю, то това беше самият той. Не бе съумял да защити жена си.
— Гръм и мълнии!
Хю погледна бележника в ръката си. Алис го бе изтървала на пътя и той го откри на път за вкъщи, връщайки се от безплодното търсене на Катрин.
— Може би просто се е изгубила в мъглата — обади се Бенедикт, но в гласа му се долавяше тревога.
Хю стисна зъби.
— Малко вероятно. Мъглата е гъста, но едва ли някой, който познава добре пътя, може да се изгуби. Не, била е отвлечена.
Очите на Бенедикт се разшириха.
— Мислиш, че е била отвлечена?
— Да.
Бе разбрал истината още в първия ужасен миг, когато видя бележника на пътя.
Хю затвори очи за миг. Налагаше си да запази спокойствие. Трябваше да мисли ясно и логично. Трябваше да овладее бурята от гняв и страх, заплашваща да залее самообладанието му, в противен случай всичко беше загубено.
— Но кой би отвлякъл лейди Алис? — Ълбърт беше съвсем объркан. — Всички я обичат.
В очите на Бенедикт се появи истински страх.
— Трябва веднага да тръгнем да я търсим.
— Не — каза Хю. — Не можахме да открием дори отровителката в тази мъгла. Нямаме никакъв шанс да открием Алис, преди похитителят да изпрати някакво съобщение.
— А ако не го направи? — попита гневно Бенедикт. — Какво ще правиш, ако не изпрати нищо?
— Ще има съобщение. — Хю стисна дръжката на меча си. — Единствената цел на отвличането е откупът.
Съобщението беше донесено при портите точно когато мракът забулваше обвитите в мъгла земи на Скарклиф. Разтревожен войник донесе исканията право на Хю.
— Един мъж дойде при портите, милорд. Каза да ти предам, че ако искаш лейди Алис да се върне, трябва да занесеш зеления кристал в северния край на старата селска канавка. Трябва да го оставиш там, да се върнеш в крепостта и да чакаш. На сутринта камъкът няма да е вече там, а лейди Алис ще се върне вкъщи.
— Зеленият камък? — Хю, седнал в големия си абаносов стол, се приведе напред, подпря лакът на коляното си и се загледа във войника. — Това ли е откупът?
— Да, милорд. — Човекът преглътна. — Моля се да не забравяш, че аз просто нося съобщението, милорд.
— Кой го изпрати?
— Човекът каза, че господарят му е Едуард от Локтън.
— Едуард. — Хю се загледа в пламъците в огнището. — Значи все пак ме предизвика. Пратеникът каза ли нещо друго? Нещо? Мисли, Гаран.
Гаран кимна бързо.
— Каза, че господарят му е заповядал да ти предаде специално съобщение от лейди Алис, за да ти докаже, че тя наистина е негова пленница.
— И какво е то?
Гаран отстъпи крачка назад, въпреки че Хю не се надигна от стола. Протегна ръка, разтвори пръсти и на дланта му се появи познат пръстен с черен оникс.
— Лейди Алис ти изпраща своя годежен пръстен и те моли да си припомниш добре думите, които ти е казала в деня, когато си й го дал.
Хю погледна към пръстена. Не беше поет. Онзи ден не бе говорил на Алис за любов.