— Много галантно от твоя страна, милорд. — Тя се обърна и го погледна. Очите й се смееха, не плачеха. — Но бих предпочела да си искрен.
— Алис?
— Съвсем прав си. Талията ми вече не е тънка като стъблото на цвете. И, ако трябва да съм точна, гърдите ми са малко по-големи от кайсии напоследък. И причината е съвсем проста. Ще имам дете, милорд.
Хю сякаш се парализира. Тя беше бременна. С неговото дете.
— Алис! — Радостта избухна в него като слънцето след буря.
Хю се освободи от магията, която простичките думи на Алис излъчваха. Той стигна с две крачки до нея и я повдигна внимателно.
Тя сложи ръце на раменете му.
— Знаеш ли, милорд, никога не съм вярвала особено в легенди, докато не срещнах теб.
Хю погледна в очите й и там видя частица от бъдещето им заедно. Беше изпълнено с обещание за любов и щастие.
— В такъв случай сме квит. Аз никога не съм вярвал в любовта преди да те срещна.
Алис разцъфна в усмивка.
— Любов ли, сър?
— Да. — Хю се усмихна, по-щастлив от когато и да било през живота си. — Любов.
Глава 22
В един топъл ден през късната есен Хю занесе малкия си син на стените на крепостта Скарклиф и му показа земите, които един ден щяха да бъдат негови.
Хю държеше бебето в една ръка и гледаше благоденстващото си имение с чувство на огромно задоволство. Реколтата беше добра. Вълната тази година беше с отлично качество. А и разполагаше с доходите от бизнеса си с подправки.
— Имаш много да учиш — каза на бебето той, — но майка ти и аз ще бъдем тук и ще те научим на всичко, което трябва да знаеш.
Малкият Еразъм доволно стисна палеца на баща си.
— Виждаш ли онези земи на изток? Това е Рейвънхол. Синът на сър Винсънт се учи как да ги управлява. Младият Реджиналд е твой кръвен роднина. Никога не го забравяй.
— Баща ти е прав, Еразъм. — Алис се появи от стълбите за наблюдателната кула. — Семейството е много важно.
Хю й се намръщи.
— Сигурна ли си, че е редно да си тук, навън?
— Много съм добре, както сам виждаш. Всъщност вече минаха няколко седмици от раждането. Прекалено много се тревожиш, милорд.
Тя наистина изглеждаше здрава, дори лъчезарна, реши Хю. Раждането на сина му го бе докарало почти до лудост, но Алис беше смела като рицар, отиващ на турнир.
— Каза ли на Еразъм за Камъните от Скарклиф? — Алис се усмихна на сина си.
— Още не съм. Има по-важни неща, които трябва да научи преди това.
— Е, в такъв случай — продължи Алис — разказа ли му легендата за Хю Непреклонния?
Хю изпъшка.
— Не. Това е много неподходяща тема. Скоро ще започна да му говоря за търговията с подправки.
Алис се засмя.
— Много добре, сър, да сключим една сделка. Ти ще му говориш за бизнес-делата, а аз ще го науча на това, което му е необходимо да знае от семейните легенди. Дадено?
Хю погледна в любящите й очи. Спомените му го върнаха в онази вечер в дома на чичо й, когато Алис му предложи сделката, която ги бе свързала заедно завинаги.
— Знаеш, че едва ли има някой друг, с когото да сключвам сделки с по-голямо удоволствие, любов моя.