Целувката му стана по-дълбока, търсеше ответна реакция.
Алис издаде тих, приглушен звук. Не беше израз нито на протест, нито на страх. На Хю му заприлича на задавено учудено възклицание.
Притисна я още по-силно към тялото си, докато усети гърдите й под роклята. Ханшът й се притисна към бедрата му. Членът му се надигна.
Алис изстена тихо. И тогава, сякаш освободена от магия, приковаваща я на мястото й, тя изведнъж сграбчи ръкавите на туниката му. Надигна се на пръсти и се притисна към него. Хю усети как пулсът й се ускорява.
И тогава, за негово огромно удоволствие, устните й се разтвориха под неговите. Той се възползва от тази възможност и езикът му нахлу. Изведнъж полудя от желанието да я притежава цялата.
Хю много добре знаеше какво влияние върху мъжките сетива имат женските подправки и отдавна се бе научил да владее и да укротява вкуса си към тях. Знаеше добре, че мъж, който не може да управлява плътското си желание, се оказва управляван от него.
Но беше толкова трудно да си спомни собствените си правила. Алис беше главозамайваща. Вкусът и уханието й му действаха така, както не му се бе случвало от много време насам. Може би никога.
Искаше още. Много повече.
— Сър Хю — най-после се обади Алис. Освободи устните си и го погледна с разширени, учудени очи.
За един кратък миг Хю не можеше да мисли за нищо друго, освен да я целуне отново, и главата му пак се наклони към нейната.
Алис докосна устните му с пръсти. Веждите й се сключиха.
— Един момент, сър, ако обичаш.
Хю си пое дълбоко въздух. Мисълта колко близо бе до жертването на желязното си самообладание, което му бе служило вярно през целия му живот, го удари като плесница.
Прогони тревожното подозрение, че Алис вероятно може да упражнява женска сила над него. Това просто не беше възможно Не се поддаваше на женски трикове още от ранната си младост. И определено нямаше намерение да позволи на точно тази жена да се пъхне под кожата му.
Всичко, което направи, бе добре премислено, напомни си той. Целувката с Алис беше просто още едно премерено действие. И съдейки по порозовелите й бузи, стратегията му бе свършила работа. Дамата не беше имунизирана срещу страстта. А това, без съмнение, щеше да му е от полза.
— Както вече казах — промълви той, — сигурен съм, че мога да убедя чичо ти, че съм попаднал в капана на страстта.
— Да, добре, ще оставя това на теб, милорд. — Бузите й се зачервиха още повече. Тя се обърна, за да не го гледа в очите. — Изглежда, знаеш за какво става дума.
— Можеш да си сигурна, че е така. — Хю си пое дълбоко дъх и тръгна към вратата. — Подготви багажа си за пътуването, както и този на брат ти. Искам да тръгнем преди обяд.
— Да, милорд. — Тя го погледна. В изразителните й очи се четеше удоволствие.
— Има още една дребна подробност, която трябва да уредим, преди да тръгнем — каза Хю.
Алис го погледна въпросително.
— И каква е тя, сър?
— Пропусна да ми кажеш в каква посока ще пътуваме. Време е да изпълниш своята част от сделката, Алис. Къде трябва да търсим зеления кристал?
— О, кристалът! — Тя се засмя пресилено. — За Бога, май бях забравила за моята част от споразумението.
— Всичко това е само заради зеления камък — каза хладно Хю.
Блясъкът в очите на Алис изчезна мигновено.
— Разбира се, милорд. Ще те заведа при кристала.
Глава 4
Сър Ралф се задави с първата си сутрешна чаша бира.
— Искаш да се сгодиш за племенницата ми? — Кръглото му, тлъсто лице се сгърчи в гримаса, докато кашляше и плюеше. — Моля за извинение, сър — заекна той, но правилно ли чух? Искаш да се ожениш за Алис?
— Племенницата ти отговаря на изискванията ми за съпруга.
Хю си взе парче сух хляб. Безвкусната закуска показваше, че Алис е изгубила интерес към кулинарията след организирането на снощната вечеря, Дамата бе постигнала целта си и веднага бе спряла да използва магията си.
Хю се зачуди кисело какво ли бе закусвала тя тази сутрин в личните си покои. Със сигурност нещо по-интересно от слаба бира и стар хляб.
Ралф се пулеше, зяпнал от изненада.
— Отговаря на изискванията ти? Наистина ли смяташ, че Алис ще бъде добра съпруга?
— Да.
Хю не можеше да обвини Ралф за недоверието му, след като домакинът му не знаеше колко добре владее тя изкуството да се управлява домакинство.
Голямата зала тази сутрин беше празна, като се изключат Хю и Ралф, които седяха на малката маса до огъня, и намусените прислужници, преминаващи от време на време. Слугите се правеха, че почистват след снощния пир, но беше явно, че не им е много приятно.