— Ще поема риска.
— Така ли? Ами ако промениш решението си относно годежа? Много вероятно е да се опиташ да ми я върнеш след няколко седмици, след като ти е дошло до гуша от острия й език. Какво ще правя аз тогава?
— Няма да променя решението си. Имаш думата ми.
Ралф изглеждаше скептично настроен.
— Мога ли да попитам защо си толкова сигурен, че тя ще ти хареса?
— Защото е интелигентна. Въпреки че не го показва често в това домакинство, очевидно е, че е добре обучена в женските изкуства. Още нещо, тя притежава маниерите на истинска лейди. Какво повече му трябва на един мъж? От моя гледна точка всичко е както трябва.
Въпреки това, което каза на Алис, Хю не възнамеряваше да обяснява бързото си решение за брак със страстта. И той, и Ралф бяха мъже. И двамата знаеха, че страстта е доста абсурдна причина за сключването на толкова важно бизнес-споразумение, каквото беше бракът.
Хю дори не беше съвсем сигурен защо бе споменал страстта като извинение. Намръщи се, чудейки се откъде се бе пръкнала тази мисъл в главата му. Той никога не си позволяваше да се влияе от страсти.
Ралф го гледаше с безпокойство.
— Смяташ, че всичко е както трябва, милорд?
Хю кимна бързо.
— Имам нужда от съпруга, която да се грижи за новия ми дом, но не искам да губя много време и усилия в търсенето й. Знаеш колко сложно може да стане. Преговорите могат да се проточат с месеци, дори с години.
— Така е, макар че Алис е малко необикновена, и то не само заради напредналата си възраст.
— Както и да е. Сигурен съм, че тя ще свърши работа. Освен това имам прекалено много други задачи, за да се занимавам с търсене на друга жена.
Разбирам, сър. Наистина те разбирам. Един мъж с твоето положение не иска да си създава главоболия с някаква си жена.
— Да.
— Не отричам, че един мъж трябва да се задоми. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Човек трябва да се погрижи за наследниците и земите си.
— Да. Наследници и земи.
— Значи смяташ Алис за подходяща.
— Съвсем.
Ралф си играеше със залък хляб. Очите му се стрелнаха към безстрастното лице на Хю и бързо се преместиха встрани.
— Е, моля за извинение, сър, но трябва да те попитам дали си обсъждал този въпрос със самата Алис.
Хю повдигна вежди.
— Загрижен си за чувствата й?
— Не, не, не е това — побърза да го увери Ралф. — Знам от личен опит, че е изключително трудно да накараш Алис да направи нещо, което не й е по вкуса, ако разбираш какво искам да кажа. Тази жена сякаш винаги си има собствени планове.
— Не се тревожи за това. Племенницата ти и аз вече се споразумяхме.
— Наистина ли? — Ралф явно се стресна от тази новина.
— Да.
— И си сигурен, че тя е съгласна?
— Да.
— Странно. Много странно — За първи път в очите на Ралф проблесна предпазливо пламъче надежда.
Хю се отказа да дъвче коравия хляб и го остави на масата.
— Хайде да се заемем с деловата страна на въпроса.
Изражението на Ралф веднага стана лукаво.
— Много добре. Каква е цената ти? Предупреждавам те, че не мога да дам много на Алис като зестра. Тази година реколтата беше слаба.
— Нима?
— Да. Лоша работа А и трябва да имаме предвид разходите за издръжката на Алис и брат й. Признавам, че Бенедикт не ми е създавал проблеми, но да имаш жена като Алис в къщата си, казвам го със съжаление, излиза доста скъпо.
— Готов съм да дам сандък с чер пипер и един с джинджифил като годежен дар.
— Тя непрекъснато иска пари за книгите си и за сбирката си от камъни, както и за други безполезни. — Ралф изведнъж млъкна, осъзнал значението на думите на Хю. — Сандък с чер пипер и един с джинджифил?
— Да.
— Сър, не знам какво да кажа.
— Кажи, че ще приемеш дара, и да приключваме с този въпрос. Става късно.
— Ти искаш да дадеш на мен зестра за Алис?
— Нима е необичайно?
— Не и когато булката отива при съпруга си само с дрехите на гърба си — отвърна Ралф. — Сигурен съм, разбирате, че тя няма земя, сър.
— Аз си имам земи.
— Е, след като разбирате — изражението на Ралф беше на напълно объркан човек. — Всъщност, сър, очаквах да ми поискаш голяма зестра в замяна на това, че ще ме отървеш от нея.
— Готов съм да взема Алис без зестра. — В гласа на Хю прозвучаха нетърпеливи нотки. — Сключваме ли сделка?
— Да — бързо каза Ралф. — Определено. Алис е твоя срещу черния пипер и джинджифила.
— Извикай селския свещеник, за да бъде свидетел на годежната клетва. Искам да тръгна възможно най-бързо.
— Веднага ще се погрижа за това. — Ралф надигна туловището си от стола, но се поколеба. — А, моля за извинение, сър Хю, но има още една дребна подробност, която бих искал да обсъдим, преди да продължим с този годеж.