— Да?
Ралф облиза устни. Огледа се наоколо, сякаш за да се увери, че никой от прислужниците не може да го чуе, и снижи глас:
— Ще искаш ли да ти бъдат върнати сандъците с подправки, в случай че решиш да не се ожениш за нея?
— Не. Пиперът и джинджифилът са твои, без значение какъв ще е развоят на събитията.
— Имам ли думата ти?
— Да. Имаш думата на Хю Безмилостния.
Ралф се ухили облекчено и потри дебелите си ръце.
— Е, тогава — на работа. Няма смисъл да отлагаме, нали така? Веднага ще изпратя някой да повика свещеника.
Той се обърна и се отдалечи, Това беше най-хубавият миг от пристигането на Хю насам.
Някакво движение до вратата привлече вниманието на Хю.
Дънстън влезе в залата с мрачна физиономия и спря пред масата на Хю. Очите му бяха потъмнели.
— Имаме проблем, милорд.
Хю го погледна замислено.
— Като гледам изражението ти, май сме в навечерието на Второто пришествие. Какво има, Дънстън? Да не сме под обсада?
Дънстън не обърна внимание на сарказма му.
— Преди няколко минути лейди Алис извика двама от хората ни в покоите си, за да занесат вещите й в товарните ни каруци.
— Отлично. Радвам се, че не е от онези, дето се бавят с приготвянето на багажа си.
— Не мисля, че ще си толкова доволен от нея, когато разбереш какво точно иска да вземе със себе си, сър.
— Е? Не ме карай да губя търпение, Дънстън. Какво толкова е взела, че така си се разтревожил?
— Камъни, милорд. — Дънстън стисна устни. — Два сандъка с камъни. И не само ще трябва да караме достатъчно камъни за цяла крепостна стена, ами и тя достатъчно ясно се изрази, че ще трябва да вземем още един сандък, пълен с книги, пергаменти, мастилници и мастило.
— Разбирам.
— И още един, пълен с алхимични уреди. — Лицето на Дънстън се изкриви от гняв. — А след това идва ред на дрехите й, обувките й и личните й вещи.
— Нима лейди Алис има много дрехи? — попита Хю доста изненадан.
— Не, но това, което има, трябва да бъде сложено в отделен сандък. Милорд, ти сам каза, че сме се заели с много важна задача. Каза, че бързината е изключително важна в случая. Че нямаме време за губене.
— Така е.
— По дяволите, сър, ние сме група войници, не пътуваща трупа жонгльори. — Дънстън разпери ръце. — Питам те как ще се движим бързо, ако сме натоварени със сбирката от камъни и алхимичните уреди на тази жена?
— Въпросната дама е бъдещата ми съпруга — каза равно Хю. — Ще се подчинявате на заповедите й така, както се подчинявате на моите.
Дънстън се опули.
— Но аз си мислех…
— Погрижи се за подготовката на пътуването, Дънстън.
Зъбите на Дънстън изтракаха.
— Да, милорд. Мога ли да попитам накъде ще тръгнем?
— Още не знам. Ще разбера, след като направя годежната си клетва.
— Не се обиждай, но имам неприятното предчувствие, че независимо накъде ще тръгнем, ще се натъкнем само на едно.
— И какво е то? — попита учтиво Хю.
— Неприятности — промърмори Дънстън.
— Винаги е добре да си в познати води, не мислиш ли?
Дънстън не си направи труда да отговори. Мърморейки проклятия, той се обърна на пета и тръгна към вратата.
Хю огледа залата. Нямаше нито пясъчен, нито воден часовник, за да разбере колко е часът. Очевидно сър Ралф не се интересуваше от подобни удобни уреди.
Хю понечи да стане от стола с намерението да излезе навън и да погледне положението на слънцето, но някакви стъпки и стърженето на дървен предмет по пода го накараха да спре.
Появи се Бенедикт. Младият мъж очевидно беше разтревожен, но изглеждаше също и решителен. Тръгна към Хю с изпънати рамене.
Хю го наблюдаваше замислено. Като се изключи зле раненият ляв крак, братът на Алис беше висок и добре сложен. Отсъствието на мускули по раменете и гърдите говореше за липса на военна подготовка.
Косата на Бенедикт беше по-тъмна от тази на сестра му, почти тъмнокафява. Очите му бяха почти в същия необичаен нюанс на зеленото като тези на Алис и блестяха със същата интелигентност.
— Милорд, трябва да говоря с теб незабавно.
Хю се приведе, подпря лакти на масата и сключи пръсти.
— Какво има, Бенедикт?
Бенедикт хвърли един бърз поглед наоколо и се приближи, за да не го чуе никой друг.
— Току-що говорих със сестра си — изсъска той — Тя ми каза за тази ваша побъркана сделка. Казва, че ще бъде сгодена за теб до пролетта, а след това годежът ще бъде развален, както е удобно за теб.
— Тя тези думи ли използва? Удобно за мен?
Бенедикт сви гневно рамене.