— Каза нещо подобно, да. Каза, че ти си мъж, който държи на ефективността и удобството.
— Сестра ти също е практична натура. Нека бъдем наясно по един въпрос, Бенедикт. Лейди Алис ли каза за развалянето на годежа напролет?
Бенедикт изсумтя.
— Какво значение има кой е произнесъл думите? Ясно е, че това не е истински годеж, след като ще бъде развален след няколко месеца.
— Да разбирам ли, че имаш нещо против споразумението ни?
— Определено е така. — В очите на младежа блестеше гняв. — Смятам, че искаш да се възползваш от сестра ми, сър. Очевидно възнамеряваш да я използваш за собствените си цели.
— А!
— Смяташ да я прелъстиш и да си имаш съпруга до пролетта, нали? А след това ще я захвърлиш?
— Не е много вероятно, като се има предвид цената, която платих за нея — промърмори Хю. — Аз не съм човек, който харчи напразно парите си.
— Не се шегувай с това! Може и да съм недъгав, но не съм глупак. И освен това съм брат на Алис. Мой дълг е да я защитавам.
Хю го гледа известно време.
— Ако не одобряваш споразумението ни, има и друга възможност.
— Каква възможност? — попита Бенедикт.
— Убеди сестра си да ми даде сведенията, от които се нуждая.
Бенедикт удари с юмрук по масата.
— Не си мисли, че не съм се опитал да я накарам да прояви благоразумие.
— Знаеш ли къде се намира кристалът?
— Не. Алис казва, че тя самата се е сетила едва преди няколко дни. Не ми е казала, защото вече бяхме разбрали, че и ти го търсиш. — Бенедикт се намръщи. — Алис веднага започна да крои свои планове.
— Разбира се.
— Тя много обича да крои планове. Когато разбра, че търсиш кристала, веднага започна да мисли как да ни измъкне от Лингууд Хол.
— Това не е единственото, което поиска от мен — каза Хю. — Тя ме накара да обещая, че ще й дам толкова щедра зестра, че да я приемат в манастир по неин избор, а тебе ще изпрати в Париж или Болоня, за да учиш право?
— Аз не искам да уча право — отвърна Бенедикт. — Това е нейна идея.
— Но искаш да се отървеш от чичо си, нали?
— Да, но не с риск за репутацията на Алис.
Хю го съжали.
— Сестра ти е в сигурни ръце при мен.
— Не се обиждай — изръмжа Бенедикт, — но не ти викат Хю Непреклонния без причина. Говори се, че си много добър тактик. Страхувам се, че имаш някакви тайни намерения относно Алис. Като неин брат, не мога да ти позволя да я нараниш.
Хю беше впечатлен.
— Не са много тези, които биха ме предизвикали така, както ти го стори току-що.
Бенедикт се изчерви.
— Знам, че нямам опит с оръжията и че не съм ти достоен противник, сър Хю. Но не мога просто да седя и да гледам как се възползваш от сестра ми.
— Ще се смекчат ли братовите ти тревоги, ако ти кажа, че нямам намерение да сторя зло на лейди Алис?
— Какво означава това?
— Това означава, че ще спазя годежната си клетва. В момента, в който Алис ми бъде поверена, ще изпълнявам всичките си задължения спрямо нея.
— Но това би означавало, че ще се ожениш за нея — възпротиви се Бенедикт. — А тя не иска да се омъжи за теб.
— Това е неин проблем, не е ли така?
Бенедикт се смути.
— Не те разбирам, милорд. Едва ли възнамеряваш да се ожениш за нея?
— Сестра ти е доволна от споразумението ни. Страхувам се, че трябва да се задоволиш с това засега. Единственото, което мога да ти предложа, е думата ми, че ще се грижа добре за нея.
— Но, милорд…
— Казах ти, че имаш думата ми — повтори тихо Хю. — А тя обикновено се смята за достатъчна гаранция.
Лицето на Бенедикт почервеня още по-силно.
— Да, милорд.
— Няма да казваш нищо за подозренията си на чичо си, разбираш ли ме? Не би имало никакъв смисъл Сър Ралф няма да те изслуша, а Алис ще се разстрои. — Хю се усмихна. — Да не говорим за моята реакция.
Бенедикт се поколеба, после устните му се стиснаха в безмълвно подчинение.
— Да, сър Хю. Много добре те разбирам.
— Не се тревожи, Бенедикт. Аз съм много добър тактик. А тази стратегия ще свърши работа.
— Ще ми се да знам каква точно е тази стратегия — изломоти Бенедикт.
Три часа по-късно Алис изпита приятно предчувствие, докато Хю й помагаше да се качи на коня. Планът й бе проработил. Тя и Бенедикт най-после се отърваха от сър Ралф.
За първи път от месеци насам бъдещето й изглеждаше обещаващо. Лекият бриз развя краищата на пътното наметало. Сивата й кобила разтърси глава, сякаш нямаше търпение да тръгват.
С периферното си зрение Алис видя брат си да се качва на коня си. Въпреки недъгавия крак и бастуна, Бенедикт бе измислил изненадващо удобен, макар и малко странен, начин да се качва на седлото без чужда помощ. Тези, които го познаваха, отдавна се бяха научили да не му подават ръка за помощ.