Алис видя, че Хю наблюдава с прикрит интерес как Бенедикт се качва на коня си. За миг се изплаши, че Хю може да нареди на някого от хората си да помогне на брат й. Изпита истинско облекчение, когато това не се случи.
Хю погледна към нея точно в този момент и повдигна вежди сякаш за да й каже, че е разбрал мислите й. Тя му се усмихна с благодарност. Той кимна и се метна на коня си.
Хю разбираше. Безмълвното им споглеждане я изпълни с топлина.
Много добре знаеше, че Бенедикт не е особено щастлив от внезапната промяна в живота им. Той също искаше да избяга от Лингууд Хол, но беше убеден, че са скочили от трън на глог.
Алис обаче беше много по-оптимистично настроена. Според нея всичко се нареждаше доста добре.
Всичко, което имаше на този свят, включително вещите на Бенедикт, бяха натоварени на една от каруците на Хю. Изпита известна тревога малко по-рано, когато сър Дънстън се ядоса за сандъците й с камъни и оборудване, но тя скоро се изпари. Алис не беше много сигурна защо упоритият Дънстън престана да мърмори за багажа й, но беше доволна от резултата.
Годежната клетва им отне само няколко минути. Обзе я странно чувство, когато Ралф сложи ръката й в тази на Хю, но приписа чувството на възбуденото си състояние и на факта, че не е свикнала да бъде докосвана от мъж.
Точно както не бе свикнала и да бъде целувана от мъж, напомни си тя. Въпреки хладния ден, тялото й се стопли при спомена за прегръдката на Хю.
— Е, лейди? — Хю я погледна, когато хвана юздите Краищата на пелерината му се отметнаха назад и разкриха меча му. Слънцето проблесна в черния оникс на пръстена му. — Дойде времето да изпълниш своята част от сделката. Накъде да тръгнем?
Алис си пое дълбоко въздух.
— Към Ипстоук, милорд, където след един ден ще има турнир и панаир.
— Ипстоук? — Хю се намръщи. — Това е на по-малко от два дни път оттук.
— Да, милорд. Един трубадур на име Гилбърт открадна моя зелен кристал. Мисля, че ще отиде на панаира.
— Кристалът е бил откраднат от трубадур? Сигурна ли си?
— Да, сър. Гилбърт остана известно време в дома на чичо ми. — Алис стисна устни. — Той е негодник и глупак. Докато беше тук, се опита да прелъсти всяка прислужница, която му се мернеше пред погледа. Песните му бяха лоши и дори не можеше да изиграе прилично една игра на шах.
— Значи наистина лош трубадур. — Хю я гледаше настойчиво.
— Да. А също така и крадец. Намери си извинение да дойде в работния ми кабинет и видя зеления кристал. Попита ме за него. Скоро след като си тръгна от Лингууд Хол, забелязах, че камъкът е изчезнал.
— Какво те кара да мислиш, че го е занесъл на панаира в Ипстоук?
Алис се усмихна.
— Една вечер, когато се бе напил порядъчно, той каза, че ще ходи в Ипстоук, за да пее глупавите си песни на рицарите, които ще се съберат за турнира.
— Разбирам.
— Няма причина да се съмняваме в това. Мисля, че е съвсем нормално един трубадур да направи точно това. Там ще има доста рицари, нали?
— Да — тихо отвърна Хю. — Щом ще има турнир, ще има и рицари, и войници.
— Точно така. — Алис му се усмихна съучастнически. — А където има рицари, търсещи възможност да спечелят пари от откупите на полето на турнира, има и трубадури, които да ги забавляват. Не е ли така?
— Да.
— Предполагам, че Гилбърт ще се опита да продаде моя кристал там.
Хю помълча известно време, после кимна.
— Има логика в думите ти, лейди. Много добре тогава, към Ипстоук.
— Възможно е Гилбърт още да не е разбрал, че ти търсиш моя кристал — каза Алис. — Но ако случайно разбере, възможно е да не остане дълго на панаира.
— Значи трябва да се погрижим той да не разбира, че търся камъка, докато вече не стане прекалено късно да избяга. Има още едно нещо, лейди.
— Да?
— Изглежда ти става навик непрекъснато да забравяш, че аз съм истинският собственик на зеления камък.
Алис се изчерви.
— Това е въпрос на гледна точка, милорд.
— Не, мадам. Това е въпрос на истината. Камъкът е мой. Нашата сделка е сключена. — Хю вдигна ръка, за да даде знак на хората си.
Алис погледна назад през рамо, докато групата излизаше през портите на Лингууд Хол. Видя Ралф и братовчедите си застанали на стълбите към къщата. Махна на Джървис, единствения, към когото изпитваше топло чувство. Той вдигна ръка за сбогом.
Обръщайки глава, Алис забеляза, че Ралф се усмихва. Чичо й изглеждаше много доволен от себе си. Обзе я тревожно подозрение.
— Вярвам, че слуховете, които чух за зестрата ми, са просто клюки — обърна се тя към Хю, когато той подкара едрия си черен жребец до нейната кобила.
— Аз лично не обръщам особено внимание на клюките.