Тя го изгледа преценяващо.
— Няма да повярваш, сър, но в къщата се носеше слух, че си обещал на чичо ми два сандъка с подправки.
— Два?
— Да, един с чер пипер и един с джинджифил. — Алис се засмя на тази глупост. — Много добре съзнавам, че тази раздута клюка е измишльотина, сър. Все пак се безпокоя, че може да си бил измамен. Какво точно даде на сър Ралф като зестра?
— Не се обременявай с такива подробности, лейди. Това едва ли има особено значение.
— Не ми се ще да мисля, че си бил ограбен, милорд.
Едното ъгълче на устните му леко се изкриви.
— Не се притеснявай. Аз съм човек на бизнеса. Отдавна съм се научил да плащам толкова, колкото си струва купеното.
Глава 5
Панаирът в Ипстоук беше оживена, пъстроцветна гледка. Дори лошото настроение на Бенедикт се пооправи при вида на ярките знамена и разпънатите палатки, покрили полето пред стените на старата крепост. Търговци и продавачи на сладкиши се смесваха с акробати, жонгльори, рицари, войници и фермери.
Едри бойни коне се извисяваха над клепоухи магарета и мускулести понита. Каруци, натоварени с оръжия, се смесваха с фургони, пълни със зеленчуци и вълна. Трубадури и пътуващи музиканти се шляеха сред тълпата.
— Кълна се, че никога не съм виждал повече хора, събрани на едно място, през целия си живот. — Бенедикт се оглеждаше учудено наоколо. — Човек би си помислил, че цяла Англия се е събрала тук днес.
— Не съвсем — каза Алис.
Тя стоеше до Бенедикт на един малък хълм, където бе разпоредил да се издигне черната му палатка. Над главата й плющяха черни знамена. Любимият цвят на Хю контрастираше рязко с яркочервените и зелени съседни палатки и знамена.
— Предполагам, че когато отидеш в Париж и Болоня, ще видиш много по-прекрасни гледки от тази.
Част от въодушевлението в очите на Бенедикт се стопи.
— Алис, бих предпочел да не говориш за ходенето ми в Париж и Болоня така, сякаш вече е сигурно.
— Глупости — усмихна се Алис. — Вече е много по-сигурно. Сър Хю ще се погрижи за това. Това е част от сделката ни, а всички са на мнение, че той винаги държи на думата си.
— Не ме е грижа за сделката, която сте сключили. Не съм много очарован от чичо ни, но е по-добре да си имаш работа с враг, когото познаваш, отколкото с човек с репутацията на Хю Непреклонния.
Алис се намръщи.
— Той сега се казва Хю от Скарклиф. Недей да го наричаш Непреклонния.
— И защо не? Неговите собствени хора го наричат така. Говорих със сър Дънстън. Той ми каза, че Хю напълно заслужава прякора си. Говори се, че никога не се отказва от нищо.
— Също така, че клетвата му е по-силна от стоманена верига, а за мен това е важното. — Алис отклони темата, махвайки с ръка. — Стига толкова дрънканици. Трябва да се погрижа за моята част от сделката.
Бенедикт я погледна учудено.
— Какво искаш да кажеш? Доведе сър Хю тук, в Ипстоук, и му каза името на трубадура, откраднал зеления кристал. Не е необходимо да правиш нищо повече.
— Няма да е толкова просто. Забравяш, че ти и аз сме единствените, които могат да познаят Гилбърт трубадура. Никой в свитата на Хю не го е виждал.
Бенедикт сви рамене.
— Сър Хю ще поразпита тук-там и скоро ще открие Гилбърт.
— Ами ако се крие под друго име?
— И защо ще го прави? — попита Бенедикт. — Няма как да е разбрал, че сър Хю е тръгнал да го търси.
— Не можем да сме сигурни. — Алис се замисли за момент. — Не, според мен най-бързият начин да открием Гилбърт е, като тръгнем из тълпата и го потърсим. Трябва да е тук някъде. Мога единствено да се надявам, че още не е продал зеления кристал. Това много ще усложни нещата.
Бенедикт се втренчи в нея.
— Смяташ сама да търсиш Гилбърт?
— Можеш да ме придружиш, ако искаш.
— Не е там работата. Говорила ли си за това със сър Хю?
— Не, но не смятам, че е необходимо — Алис спря, когато видя Дънстън, който се приближаваше към тях.
Веднага забеляза, че Дънстън изглежда по-весел от всякога. Обикновено киселото му лице беше оживено от въодушевление. Походката му беше пъргава. Беше облякъл ризницата си и носеше под мишница току-що излъскан шлем.
— Милейди — обърна се той към нея официално. Не беше трудно да се забележи, че не я харесва особено.
— Сър Дънстън — отвърна тя. — Изглеждаш така, сякаш отиваш на война.
— Не, отивам на турнир.
Алис се изненада.
— Ще участваш в турнира? Но нали сме тук по друг въпрос.
— Плановете се промениха.
— Променили са се! — Алис го гледаше учудено. — Знае ли сър Хю за тази промяна?
— Кой, мислите, промени плановете? — попита сухо Дънстън, после се обърна към Бенедикт: — Може да имаме нужда от помощ за доспехите и конете Сър Хю предложи да те попитам дали имаш нещо против?