— Аз? — Бенедикт направо се стресна.
Алис се намръщи.
— Брат ми не е обучен да се занимава с доспехи, оръжия и бойни коне.
Дънстън потупа Бенедикт по рамото.
— Сър Хю казва, че е време да добие представа от тези мъжки работи.
Бенедикт залитна и успя да възвърне равновесието си с помощта на бастуна.
— Не съм особено заинтригуван от тези неща.
Дънстън се ухили.
— Имам новини за теб, млади Бенедикт. Ти вече си човек от свитата на сър Хю и твоят нов господар смята, че не е добре да има около себе си мъже, които не са подходящо обучени и на които не може да се разчита по време на обсада.
— Обсада! — Алис беше ужасена. — Чакай малко. Няма да позволя брат ми да се излага на опасности.
Бенедикт я погледна.
— Нямам нужда от бавачка, Алис.
— Разбира се, че не, момко. — Дънстън се ухили към Алис. Изражението му показваше, че съзнава победата си в малкия им спор. — Брат ти скоро ще стане мъж. Крайно време е да започне да се подготвя за това.
— Но той ще учи право — извика Алис побесняла.
— Е, и? На мен ми се струва, че всеки, който ще учи право, има особена нужда да може да се грижи сам за себе си. Ще си създаде доста врагове.
— Виж какво — започна гневно Алис. — Няма да позволя…
Дънстън не й обърна внимание.
— Да тръгваме, Бенедикт. Ще те заведа при палатките и ще те представя на войниците.
Бенедикт сякаш се заинтригува.
— Много добре.
— Бенедикт, ще стоиш тук, чуваш ли? — сопна се Алис.
Дънстън се подсмихна злобно.
— Кой знае, Бенедикт? Сър Хю възнамерява скоро да излезе на бойното поле. Може би ще ти позволи да му помогнеш за доспехите.
— Мислиш ли? — попита Бенедикт.
— За Бога! — Алис не можеше да повярва на ушите си. — Не ми казвай, че сър Хю смята да губи времето си с този глупав турнир.
Бенедикт й хвърли ослепителна усмивка.
— Имаш да учиш толкова много, колкото и брат ти, лейди Алис. Разбира се, че сър Хю ще участва в днешния турнир. Винсънт от Рейвънхол е тук.
— Кой е Винсънт от Рейвънхол? — попита Алис. — Какво общо има той с това?
Рунтавите вежди на Дънстън подскочиха нагоре.
— Не се съмнявам, че годеникът ти скоро ще ти обясни, милейди. Това определено не е моя работа. А сега, моля за извинение. Бенедикт и аз имаме работа.
— Спри! — Алис вече кипеше от гняв. — Въобще не съм доволна от този обрат на събитията.
— Трябва да отнесеш неудовлетворението си и оплакванията си към сър Хю — промърмори Дънстън. — Хайде, Бенедикт.
— Чакай! — заповяда Алис. — Имам нужда от помощта на Бенедикт.
— Но, Алис — започна нещастно Бенедикт.
— Няма да имаш нужда от Бенедикт този следобед — увери я Дънстън.
Тя се намръщи.
— И откъде знаеш това, сър Дънстън?
— Ами, очевидно е. — Дънстън й се усмихна невинно. — Ти самата ще си заета с много важна работа.
— Какви важна работа? — попита ледено тя.
— Съвсем просто е. Както е редно за току-що сгодена лейди, ти със сигурност ще искаш да наблюдаваш как бъдещият ти съпруг демонстрира уменията си на турнира.
— Нямам никакво намерение да правя нещо подобно.
— Глупости — каза Дънстън. — Всички дами обичат да наблюдават турнири.
Преди Алис да е успяла да каже още нещо, Дънстън повлече Бенедикт към една от палатките за рицарите, участващи в турнира. Те бяха построени в двата противоположни края на бойното поле. Рицарите, оръженосците им и войниците се събираха там, за да се подготвят за турнира.
Алис беше бясна. Не можеше да повярва, че Хю е променил плановете си да търси зеления кристал само заради някакъв турнир. В това нямаше смисъл.
Когато Дънстън и Бенедикт изчезнаха в тълпата, тя се обърна и тръгна към черната палатка. Щеше да намери Хю и да му каже какво точно мисли за новосъздалото се положение. Беше абсурдно от негова страна да участва в турнир, когато имаха толкова по-важна работа.
Тя спря рязко, когато на пътя й се изпречи голям черен боен кон. Позна го веднага. Нямаше как да сбърка огромните копита, широката глава и мускулестите рамене на любимия жребец на Хю. Ноздрите й трепнаха от миризмата на добре смазана стомана и кожа.
Алис премига при вида на обутия в ботуш крак на Хю в стремето. Изглеждаше огромен. Погледът й бавно се вдигна нагоре. За първи път го виждаше облечен в доспехи. Шлемът му беше пъхнат под едната мишница.
Хю беше доста страшен през по-голямата част от времето, но облечен за битка, Хю Непреклонния си беше наистина страховита гледка. Тя вдигна ръка, за да засенчи слънцето.
— Чух, че има нова мода сред знатните дами — да дават на любимите си рицари някакъв дар, който да носят по време на турнира — каза тихо Хю.