Алис затаи дъх и бързо прегрупира силите си. Напомни си, че е много сърдита.
— Сигурна съм, че ти нямаш намерение да участваш в турнира, милорд.
— Ще бъде забелязано, ако не го сторя. Не искам да събуждам подозрение относно истинската причина за идването ми в Ипстоук. Планът беше да се слеем с тълпата на панаира, ако си спомняш.
— Не виждам защо трябва да губиш толкова много време, играейки си глупави игрички, яхнал коня си, когато би могъл да търсиш Гилбърт трубадура.
— Глупави игрички?
— Точно това са според мен.
— Разбирам. Много дами обичат да наблюдават подобни сражения. — Той нарочно спря. — Особено когато участват техните лордове.
— Да, само че аз никога не съм проявявала интерес към подобни неща.
— Ще ми дадеш ли някакъв дар?
Алис го изгледа подозрително.
— Какъв дар?
— Шал, панделка или някаква кърпичка ще свършат работа.
— Модните обичаи са доста странни, не мислиш ли, милорд? — Алис поклати учудено глава. — Представи си да дадеш на някой мъж хубава чиста кърпичка или копринена панделка, които да носи, докато се въргаля из калта? Дарът, както го наричаш, по всяка вероятност ще бъде съсипан.
— Може би. — Хю я погледна с неразгадаем поглед. — Така или иначе, мисля, че ще е разумно да ми дадеш някакъв подарък, Алис.
Алис го гледаше, без да мига.
— И за какво, сър?
— Така се очаква — отвърна равно Хю. — Все пак сме сгодени.
— Искаш да вземеш подаръка ми на турнира, за да убедиш всички, че наистина сме сгодени?
— Да.
— Ами зеленият ми камък?
— Всяко нещо с времето си — каза тихо Хю.
— Смятах, че кристалът е изключително важен за теб.
— Така е и ще го имам до края на деня. Но изникна нещо друго. Нещо, което е също толкова важно.
— И какво, за Бога, е това?
— Винсънт от Рейвънхол е тук и възнамерява да участва в турнира. — В гласа на Хю липсваше каквато и да било емоция. А това само по себе си бе плашещо.
— И какво от това? — попита неспокойно Алис. — За Бога, сър, мислех, че си способен да забравиш някакъв си турнир заради камъка.
— Възможността да изляза на бойното поле срещу Винсънт от Рейвънхол е също толкова важна, колкото и намирането на кристала.
— Не бях си помислила, че смяташ за необходимо да се доказваш пред друг рицар, милорд — каза кисело Алис. — По-скоро смятах, че си над тези неща.
— Няма да е зле да престанеш да допускаш разни неща за мен, Алис.
Устата й пресъхна. Задоволи се само да го изгледа.
— Много добре, милорд. Отсега нататък няма да допускам нищо.
— Можеш да си сигурна, че ще ти обясня как стоят нещата със сър Винсънт някой друг път. — Хю протегна ръка. — Точно сега бързам. Подаръка ти, ако обичаш.
— Това наистина е прекалено. — Алис погледна надолу към роклята си. — Мисля, че можеш да вземеш панделката от ръкава ми, ако смяташ, че е абсолютно необходимо.
— Така е.
— Опитай се да не я цапаш, а? Хубавите панделки са скъпи.
— Ако я съсипя, ще ти купя друга. Мога да си го позволя.
Алис усети как се изчервява под подигравателния му поглед.
И двамата знаеха, че една панделка не представлява никакъв проблем за него.
— Много добре.
— Благодаря. — Хю се наведе, за да вземе зелената копринена лента. — Можеш да наблюдаваш турнира от онази палатка в бяло и жълто в далечния край на полето. Там ще седят и другите дами.
— Нямам намерение да наблюдавам турнира, сър — каза сърдечно Алис. — Имам по-важни неща за вършене.
— По-важни неща?
— Да, милорд. Смятам да тръгна да търся Гилбърт. Няма никакъв смисъл и двамата да си загубим следобеда.
Хю стисна здраво юмрука си.
— Не се безпокой за този трубадур, Алис. Съвсем скоро ще бъде открит. А ти, междувременно, ще наблюдаваш турнира в компанията на останалите дами.
Без да чака отговора й, Хю даде невидим сигнал на огромния си боен кон. Животното се завъртя с учудваща за размерите му пъргавина и тръгна към бойното поле. Копитата му сякаш разлюляха земята.
— Но, сър Хю, аз току-що ти казах, че не искам да наблюдавам турнира… — Алис спря, когато разбра, че говори само на задницата на отдалечаващия се кон.
За първи път изпита опасения относно сделката, която сключи с Хю Непреклонния. Очевидно новият й бизнес-партньор не разбираше съвсем истинското значение на думите „равностойни съдружници“.
Глава 6
Розовобузата продавачка на лакомства подаде на Алис една кифла, напълнена със смляно, подсладено с мед, пилешко месо.
— Да, тук има много трубадури. Не си мисли, че ще обърна внимание на някой, облечен с туника в жълто и оранжево. — Жената взе монетата от Алис и я пъхна в кесията, завързана на кръста й. — Е, ще има ли още нещо, милейди?