— Не.
Продавачката изтръска трохите от ръцете си и се обърна към следващия си купувач.
— Е, момко, какво да бъде? Имам чудесен плодов пай, както й вкусно агнешко. Избирай.
Алис погледна с отвращение кифлата си. Това беше четвъртата, която си купуваше през изтеклия един час. Въобще не беше сигурна, че ще успее да я изяде.
Търсенето на Гилбърт се бе оказало трудна задача. Беше обиколила само една трета от цялата площ на панаира. В тази блъсканица едва ли можеше да намери някого.
Опита се да започне няколко светски разговора по сергиите и палатките, но скоро разбра, че никой няма желание да си губи времето в празни приказки. Стигнала до извода, че търговците и продавачите на сладкиши са много по-благосклонни да отговарят на внимателно формулираните й въпроси, ако си купеше нещо, Алис неохотно започна да прави точно това. За нейно разочарование вече бе похарчила почти цялото съдържание на кесията си, без да научи нищо. Междувременно трябваше да изяде три кифли и да изпие две чаши сайдер.
В края на реда от пъстроцветни палатки на амбулантни търговци тя се поколеба, чудейки се какво да прави с поредната кифла. Не й се искаше да я хвърля. Прахосването не й беше в природата.
— Пст лейди. Насам.
Алис вдигна поглед над кифлата и видя около шестнайсетгодишен младеж, скрит под сянката на едно чергило. Момчето й се усмихна.
— Чудесни неща, милейди. Ела и се убеди сама. — Младият мъж погледна бързо през рамо и извади от мръсната си туника малка кама.
Алис ахна и отстъпи назад. Крадците и джебчиите бяха често срещани по панаирите. Тя стисна полите на роклята си и понечи да побегне.
— Не, не, не се страхувай, милейди. — Очите на младежа се разшириха от тревога. — Не искам да ти сторя зло. Наричат ме Фалк. Предлагам тази красива кама за продан. Разбираш ли? От най-хубава испанска стомана е.
Алис се успокои.
— Да, наистина е красива, но нямам нужда от нея.
— Може би ще я дадеш като подарък на твоя лорд? — предложи решително Фалк. — Хубавата кама винаги може да послужи на един мъж.
— Сър Хю си има достатъчно оръжия — отвърна Алис. Все още му беше сърдита, че предпочете да загуби целия следобед на бойното поле.
— Никой мъж няма достатъчно оръжия. Приближи се, милейди, и разгледай изработката.
Алис погледна без интерес към камата.
— Откъде си я взел?
— Баща ми продава ками и ножове в другия край на панаира — отвърна непринудено Фалк. — Аз му помагам, като търся купувачи сред тълпата.
— Опитай друга приказка, момче.
— Много добре — изпъшка Фалк. — Ако трябва да ти кажа истината — намерих я на пътя. Срамота, не мислиш ли? Предполагам, че принадлежи на някой пътник. Сигурно я е изтървал случайно.
— По-вероятно е била отмъкната от сергията на някой продавач на ножове.
— Не, не, милейди. Кълна се, че я намерих — Фалк обърна камата, за да се види гравираната дръжка. — Виждаш ли колко е красива? Кълна се, че това са редки и ценни камъни.
Алис се усмихна кисело.
— Няма смисъл да си хабиш думите, момче. В кесията ми има само няколко монети и смятам да ги похарча за нещо много по-полезно от тази кама.
Фалк я дари с ангелска усмивка.
— Какво искаш да си купиш, милейди? Само ми кажи какво искаш и аз ще ти го донеса. А после ще ми платиш за него. Така ще си спестиш ходенето между тези мръсни сергии.
Алис го изгледа замислено.
— Много мило от твоя страна.
Той й се поклони дълбоко.
— Огромно удоволствие за мен е да ти услужа, милейди.
Хрумна й, че той би могъл да й помогне.
— Това, което ми трябва, е информация.
— Информация? — Фалк пъхна камата в туниката си. — Това няма да е никакъв проблем. Често продавам информация. Ще се изненадаш да разбереш колко много хора купуват тази стока. Е, каква точно информация търсиш?
Алис му разказа историята, която използва за пред продавачите.
— Търся един красив трубадур с дълга кестенява коса, малка брадичка и светлосини очи. Облечен е в туника в жълто и оранжево. Преди малко го чух да пее и ми се иска да чуя още от песните му, но не мога да го открия в тази навалица. Виждал ли си го?
Фалк наклони глава на една страна и я изгледа предизвикателно.
— Влюбена ли си в този трубадур?
Алис понечи да протестира, но бързо се опомни. Вместо това въздъхна тъжно.
— Той е много хубав.
Фалк изсумтя презрително.
— Не си единствената, която мисли така. За Бога, не знам какво толкова има в тези трубадури. Покрай всичките се мотаят красиви дами.