— След като си седя тук и ми няма нищо, съм склонен да се съглася с теб — каза Хю. — Но не можеш да ме упрекнеш, че се разтревожих, имайки предвид обстоятелствата.
— И какви точно са тези обстоятелства, милорд? — попита Алис.
Видя как Ралф затвори отчаяно очи, тъй като тонът й от рязък се превърна в откровено груб. Не беше нейна вината, че разговорът не започна добре. Хю Непреклонния бе причината, не тя.
Отрова, как ли пък не! Въобще не би могла да си помисли за подобно нещо.
Би се замислила дали да не използва някоя от по-опасните рецепти на майка си само като крайна мярка, и то в случай, че източниците й й бяха съобщили, че Хю е глупав, жесток, брутален тип. И дори при това положение, помисли си тя, ядосвайки се все повече и повече, пак нямаше да се опита да го убие.
Просто щеше да използва някоя от онези безобидни отвари, които щяха да приспят него и хората му така, че да не могат да избият обитателите на имението.
Хю я изучаваше. И тогава, сякаш прочел мислите й, едното ъгълче на суровите му устни се изкриви леко. В усмивката му нямаше топлота, само ледена насмешка.
— Обвиняваш ме за предпазливостта ми, така ли, лейди? Скоро научих, че се занимаваш с древните ръкописи. А е добре известно, че древните често са използвали отрови. И освен това разбрах, че майка ти е разбирала от странни и необикновени билки.
— Как смееш, сър? — Алис вече наистина побесня. Всички намерения за внимателно отношение към този мъж се изпариха. — Аз съм учен, не отровител. Изучавам естествена философия, не тъмните изкуства. Майка ми наистина много разбираше от билки и беше велика лечителка. Но тя никога не би използвала знанията си, за да причини зло някому.
— Аз, разбира се, научавам това с облекчение.
— Аз също нямам склонност да убивам хора — продължи Алис. — Нито дори когато те са груби, неблагодарни гости като теб, милорд.
Халбата на Ралф трепна в ръката му.
— Алис, в името на Бога, замълчи.
Алис не му обърна внимание, а присви очи към Хю.
— Знай, че не съм убила никого сър. Макар че това е нещо, което — мога да се обзаложа — не можеш да кажеш себе си.
Страховитото вцепенение, обзело тълпата, беше прекъсвано единствено от задавени ужасени възклицания на някои от слушателите. Ралф изстена и хвана главата си с ръце. Джървис и Уилям седяха като втрещени.
Хю единствен от присъстващите не се смути. Гледаше замислено Алис.
— Страхувам се, че си права, лейди — каза много тихо той. — Не мога да кажа същото и за себе си.
Изненадващата простота на това признание имаше същия ефект, какъвто би предизвикала внезапната поява на каменна стена пред нея. Алис внезапно спря. Премига и възвърна самообладанието си.
— Да, добре, значи ето те и теб, все пак.
Кехлибарените очи на Хю заблестяха от любопитство.
— Къде точно сме, мадам?
Ралф отчаяно се опитваше да спре посоката на разговора. Вдигна глава, изтри чело с ръкава на туниката си и погледна към Хю с умолително изражение.
— Сър, моля се на Бога да разбереш, че глупавата ми племенница нямаше намерение да те обиди.
По лицето на Хю се изписа съмнение.
— Не?
— Разбира се, че не — заекна Ралф. — Няма никаква причина да я подозираш само защото не дойде да вечеря с нас. Всъщност Алис никога не вечеря в салона с останалите членове на домакинството.
— Странно — промърмори Хю. Алис потупваше с крак по пода.
— Губим си времето, господа. — Хю погледна към Ралф.
— Твърди, че… ъъъ… предпочита самотата на покоите си — обясни бързо Ралф.
— И защо? — Хю отново съсредоточи вниманието си върху Алис.
Ралф изсумтя.
— Казва, че намира нивото на… ъъъ… интелектуалния разговор, както тя го дефинира, тук, в този салон, прекалено ниско за вкуса й.
— Разбирам — каза Хю.
Ралф изгледа войнствено Алис, докато изказваше старото си, до болка познато, оплакване:
— Очевидно разговорите по време на хранене на честните, простодушни войници не са достатъчно извисени, за да подхождат на високите стандарти на дамата.
Хю повдигна вежди.
— Какво? Лейди Алис не иска да слуша подробностите за сутрешните упражнения в стрелба или за някой успешен лов?
Ралф въздъхна.
— Не, милорд, със съжаление ще призная, че тя не проявява никакъв интерес към подобни неща. Племенницата ми е идеален пример за това, колко глупаво е да се обучават жени, ако питате мен. Обучението ги прави своенравни, води до неблагодарност и неуважение към бедните, злочести мъже, натоварени с тяхната защита и чиято тъжна орис е да ги хранят и подслоняват.