— Милейди?
Алис прогони тъжните спомени.
— Къде отиваме, Фалк?
— Тихо. — Той й махна с ръка да замълчи. — Да не би да искаш да те чуе?
— Искам да разбера къде ме водиш.
Тя заобиколи една порутена дървена барака и го видя клекнал зад гъст листак.
— Снощи чух трубадура да казва на русокосата, че ще се срещнат тук, до храстите покрай потока.
— Сигурен ли си?
— Ако не дойде, няма да ми платиш — каза великодушно Фалк.
— Много добре. Води ме.
Фалк се шмугна в шубрака, който скриваше потока от погледа. Алис надигна полите си и го последва предпазливо. Меките й кожени обувки щяха да се повредят, помисли си разсеяно.
Само миг по-късно висок, пронизителен вик я закова на мястото й. Тя сграбчи ръката на Фалк.
— Какво беше това? — прошепна тя ужасена.
— Русокосата, най-вероятно — отвърна Фалк, без да показва никакви признаци на изненада.
— Някой я напада. Трябва да й се притечем на помощ.
Фалк премига и я изгледа така, сякаш е луда.
— Не мисля, че би искала помощ от такива като нас.
— Защо не?
— От това, което чувам, ми се струва, че твоят прекрасен трубадур дърпа струните на арфата й доста добре.
Отново се чу висок женски вик.
— Дърпа струните? Не разбирам. Някой й причинява болка. Трябва да направим нещо.
Фалк превъртя очи.
— Трубадурът я търкаля в тревата, милейди.
— Търкаля я? Като топка, така ли? Защо, за Бога, ще го прави?
Фалк изпъшка тихо.
— Не разбираш ли, милейди? Той прави любов с нея.
— Тук? В храстите? — Алис беше толкова шокирана, че се спъна в една клечка и за малко не тупна на земята.
— А къде другаде? — Фалк й помогна да си възвърне равновесието. — Едва ли могат да използват палатката на нейния лорд, нали? А трубадурът си няма своя.
Алис усети как й става топло. Не й беше приятно да разбере, че това момче, което едва ли беше по-голямо от Бенедикт, знае за тези неща много повече от самата нея.
— Разбирам. — Опита се да го каже непринудено.
Фалк я съжали за очевидното й притеснение.
— Искаш ли да ги почакаш тук, докато свършат?
— Да, мисля, че да. Определено не бих искала да ги прекъсвам.
— Както желаеш. — Фалк протегна ръка — Аз изпълних моята част от сделката и ако ми платиш сега, ще тръгвам.
Алис се намръщи.
— Сигурен ли си, че Гилбърт е трубадурът с дамата?
— Погледни ей там. — Фалк кимна към едно ярко оранжево-жълто петно зад клоните на дърветата.
Алис проследи погледа му.
— Това наистина прилича на туниката на Гилбърт. А виждам и лютнята му.
Дрезгав мъжки стон се чу иззад храстите точно когато Алис подаваше на Фалк последните си останали монети.
— От това, което чувам, сега май твоят трубадур свири на своя инструмент. Рог, предполагам. — Пръстите на Фалк стиснаха здраво монетите. — Но ти не се тревожи, милейди. Чух го да казва на русокосата, че може да свири повече от един тон.
Алис отново се намръщи.
— Не мисля, че разбирам…
Но Фалк вече бе изчезнал.
Алис се поколеба, не знаейки какво да прави. Бе възнамерявала да поиска от Гилбърт зеления кристал, когато го намери. Сега за първи път се замисли дали той въобще ще признае, че е у него. Какво щеше да прави, ако той просто отречеше, че знае нещо за камъка?
А освен това нещата се усложняваха от присъствието на русокосата дама. Какво може да каже човек на мъж и жена, които току-що са правили любов? Особено когато любовта явно е прелюбодеяние.
Алис разбра, че Гилбърт е много по-смел, отколкото бе предполагала. Осмелявайки се да прелъсти омъжена дама, той рискуваше кастрация или дори смърт от ръката на съпруга. Човек, готов да жертва толкова много заради страстта си, най-вероятно щеше да се изсмее на Алис, когато го накара да й върне камъка.
Мина й през ума, че всичко щеше да е много по-просто, ако Хю беше с нея. Той не би се поколебал да предизвика Гилбърт.
Иди, че имай доверие на мъж, който ходи по турнири, когато има толкова по-важни неща за вършене, помисли си тя ядосана.
Стресна я още един дрезгав стон. Този беше по-силен от последния. Тя всъщност нямаше никаква представа, колко дълго се прави любов. Може би Гилбърт и тази лейди ще излязат от храстите всеки момент и ще я видят.
Ако искаше да действа, трябваше да бъде скоро.
Алис си пое дъх и тръгна решително към купчината дрехи. Когато стигна дотам, видя, че Гилбърт е оставил не само лютнята си, но и малка торба от зебло.
Торбата беше достатъчно голяма, за да побере камъка.
Алис се поколеба, но си напомни, че Гилбърт й бе откраднал кристала. Тя имаше право да си го върне.
Отвори крадешком торбата. Вътре имаше някакъв предмет с размери, приблизително колкото тези на камъка. Беше увит в зебло.