— Открих зеления камък, милорд — промълви, надявайки се, че това ще проникне през невидимата стоманена броня, обвила чувствата му.
— Така ли? — Той погледна към предмета в ръката й. — Не съм доволен от цената, която за малко не плати за него.
— Но…
— Вече бях разпитал къде мога да намеря Гилбърт трубадура. Тази вечер трябваше да забавлява група рицари и дамите им. До сутринта камъкът щеше да бъде в ръцете ми. Не беше необходимо да рискуваш заради него.
В чувствата на Алис настъпи рязък обрат. Тя се ядоса.
— Трябваше да ми кажеш за плана си, преди да отидеш на турнира, милорд. Ние сме партньори, ако благоволиш да си спомниш. Сключихме сделка.
— Нашата сделка, както я наричаш ти, няма нищо общо с това, че когато давам заповеди, очаквам те да се спазват.
— Но, за Бога, сър, това не е честно.
— Не е честно? — Той тръгна към нея — Смяташ, че ми липсва чувство за справедливост, само защото не искам да поемаш глупави рискове?
Алис го погледна учудено.
— Ядосан си.
— Да, мадам.
— Искам да кажа, наистина ядосан. Само защото се изложих на опасност.
— Не смятам това за маловажно, лейди.
Страховитото изражение на Хю би трябвало да усили тревогата на Алис, но не стана така. В гърдите й проблесна мъничко пламъче надежда.
— Смятам, че си по-загрижен за мен, отколкото за зеления кристал, сър.
— Ти си моя годеница — каза равно Хю. — Нося отговорност за теб.
Алис се усмихна с треперещи устни.
— Милорд, наистина смятам, че слуховете за теб са преувеличени. Въобще не си толкова студен, колкото говорят хората. Днес ти спаси живота ми и аз няма да го забравя, докато съм жива.
Тя остави увития в зебло камък на земята, изправи се и се хвърли в ръцете на Хю.
За нейна изненада те се сключиха около нея Стоманените халки на ризницата му бяха студени и твърди, но силата му й действаше успокояващо. Алис се притисна към него.
— Ще поговорим за това по-късно — каза Хю в косите й.
Хю изчака да се навечерят, преди да отиде в палатката на Алис.
Беше много хубава палатка. Голяма, удобна. Дори имаше преграда в средата. Това беше единствената палатка, която бяха взели на това пътуване.
Неговата палатка.
Хю я бе отстъпил на Алис, без да си прави труда да я пита дали не би била толкова любезна, че да я сподели с него. Предварително знаеше какъв ще е отговорът на този въпрос.
Предишната нощ прекара до огъня, заедно с хората си, и възнамеряваше и тази нощ да направи същото, докато Алис се възползва от сравнителния лукс на палатката.
Но Алис не само спеше сама в палатката, но и се хранеше сама в нея. Както бе отбелязал чичо й, тя явно не проявяваше никакъв интерес към разговори за рицари и войници.
Хю си я представи сгушена в одеялата и с усилие сподави въздишката си. Дълбока, настойчива необходимост се бе загнездила в долната част на корема му. Прекалено дълго време не бе имал жена. Като човек на дисциплината, той не позволяваше на собствените си страсти да го управляват, но си плащаше съответната цена за това.
Добре познаваше разяждащата болка на незадоволеното сексуално желание. Бе я усещал доста често. Успокояваше се с мисълта, че нещата ще се променят, когато си вземе съпруга.
Тази мисъл го върна към доста явното положение на нещата, защото той почти имаше съпруга. За повечето двойки годежът беше толкова близо до брака, че малцина се противопоставяха, ако мъжът и жената предпочетяха да консумират съюза си. Всъщност подобна консумация в действителност правеше брака още по-сигурен.
За лош късмет на Хю, той беше сгоден за жена, която се смяташе за негов бизнес-съдружник, а не бъдеща съпруга. Зачуди се какво ли ще му струва да убеди Алис, че бракът би бил интересна алтернатива на манастира.
Този проблем го тревожеше. В началото му изглеждаше съвсем просто, но сега започваше да се съмнява.
Той притежаваше много способности, мислеше си Хю. Беше надарен с остър ум. Еразъм от Торнууд се бе погрижил за образованието му и Хю знаеше прекрасно, че е много по-начетен от повечето хора. Но когато въпросът опре до разбирането на жените, особено на жена като Алис, Хю усещаше, че способностите му му изневеряват.
— Милорд? — Бенедикт се изправи и тръгна към Хю. — Мога ли да поговоря с теб?
— Не и ако става дума за сестра ти.
— Но, милорд, бих те посъветвал да я разбереш по-добре, преди да отидеш при нея. Днес следобед беше водена само от добри чувства.
Хю спря.
— Днес за малко не беше убита. Да не би да искаш да я окуражавам за подобни глупости?
— Не, сър, но съм сигурен, че тя повече няма да прави така. Трябва да изтъкна, че ти получи това, което искаше. Зеленият камък е отново твоя собственост. Не можеш ли да оставиш всичко така, както си е?