— Да, така е.
Тя го дари с ослепителна усмивка.
— Но все пак трябва да признаеш, че намирането на кристала е важното тук, милорд. А ние го имаме, нали? Всичко е наред, следователно можем да забравим неприятните случки от недалечното минало.
Хю неохотно реши, че е време да изнесе малката си лекция относно подчинението.
— Не ми е в стила да забравям неприятните случки, мадам. Всъщност съм убеден, че човек трябва да използва подобни събития, за да си вземе поука.
— Не се тревожи, сър, аз определено си взех поука — увери го тя.
— Ще ми се да ти вярвам. Но нещо ми подсказва…
— Шшт. — Алис вдигна ръка. — Какво е това?
Хю се намръщи.
— Кое?
— Някакъв трубадур пее балада. Чуй. Мисля, че е за теб, милорд.
Думите на песента, пята от плътен мъжки глас, се носеха към черната палатка.
— Да, за мен е — съгласи се мрачно Хю. Винсънт бе намерил начин да си отмъсти. Такава бе цената, която плащаше човек, сгодил се за жена като Алис.
Алис остави камъка и скочи на крака.
— Някой пиян трубадур те клевети, милорд.
— Което само доказва, че онова, което е легенда някъде, на други места е просто шега.
— Това е отвратително. — Алис тръгна към входа на палатката. — Няма да го търпя повече. Ти пропусна този глупав турнир днес само защото беше зает с това да бъдеш истински герой.
Хю разбра, че Алис възнамерява да се кара с трубадура.
— Алис, почакай. Върни се.
— Връщам се след минутка, милорд. Първо трябва да поправя идиотските стихове на този трубадур. — Алис се пъхна под покривалото на входа, след което то отново падна на мястото си.
Проклятие!
Хю стана от сандъка и прекоси палатката само с две крачки.
Вдигна покривалото и видя Алис на светлината на лагерния огън. Беше стиснала полите на роклята си и вървеше забързано към съседния лагер. Брадичката й беше вдигната решително. Хората му се взираха любопитно след нея.
Трубадурът, неподозиращ надвисналата опасност, продължи със следващия стих от песента си.
— Хей, ти, сър трубадур — извика силно Алис. — Веднага престани да мучиш тази глупава песен, чуваш ли?
Трубадурът, който се разхождаше между лагерите и спираше да изпее новата си балада навсякъде, където го поканеха, спря веднага.
На Хю му се стори, че нощта стана изведнъж изключително, неестествено тиха. Неговите хора не бяха единствените, вперили учудени погледи в Алис. Тя бе привлякла вниманието на всички, събрани от огньовете наблизо.
Трубадурът се поклони дълбоко на Алис, когато тя спря точно пред него.
— Милейди, прости ми — каза той с подигравателна вежливост. — Съжалявам, че песента ми не ти харесва. Беше композирана само този следобед по молба на един много благороден и храбър рицар.
— Винсънт от Рейвънхол, предполагам?
— Да. — Трубадурът се засмя. — Наистина, сър Винсънт поръча песен, за да отпразнува великата си победа на полето на турнира. Нима не смяташ, че заслужава балада за геройството си?
— Да, не смятам. Особено след като не той е днешният герой, а сър Хю.
— Като отказа да излезе срещу сър Винсънт? — Трубадурът се ухили. — Прости ми, но това е странна представа за геройство, мадам.
— Очевидно е, че нито ти, нито сър Винсънт знаете какво всъщност се случи днес следобед. — Алис спря, за да се обърне към кръга слушатели, които се бяха събрали около нея. — Чуйте ме, всички вие, и ме слушайте добре, защото сега ще ви кажа какво стана днес. Сър Хю трябваше да се откаже от турнира, защото беше зает с друга изискваща по-голяма смелост, задача.
Висок мъж в червена туника влезе в кръга светлина хвърляна от огъня. Пламъците осветиха орловите му черти.
Хю из пъшка, когато го позна.
— И каква беше тази героична задача, която отклони сър Хю от полето на честта, милейди? — попита вежливо мъжът.
Алис се обърна с лице към него.
— Искам да ти кажа, че сър Хю ме спаси от двама опасни крадци този следобед, докато сър Винсънт си играеше игрички. Тези крадци щяха да ме убият хладнокръвно, сър.
— А коя си ти? — попита високият.
— Аз съм Алис, годеницата на сър Хю.