От тълпата се дочуха заинтригувани възклицания. Алис не им обърна внимание.
— Наистина ли? — Високият мъж я разглеждаше на светлината от огъня. — Колко интересно.
Алис го изгледа с пронизващ поглед.
— Сигурна съм, че ще се съгласиш, че спасяването на живота ми е много по-героично дело от участието в мнима битка.
Погледът на високия мина покрай Алис и се спря Върху Хю, който стоеше на няколко крачки зад нея. Хю се усмихна леко, когато срещна очите му, чийто цвят беше почти като този на неговите.
Високият мъж отново се обърна към Алис и й се поклони малко подигравателно.
— Моите извинения, мадам. Съжалявам, ако песента на трубадура те е обидила. И се радвам да разбера, че си оцеляла след срещата си с онези крадци следобед.
— Благодаря — отвърна с ледена учтивост Алис.
— Очевидно си доста наивна, мадам. — Мъжът отново се върна в тъмнината. — Ще е забавно да разбера колко дълго Хю Непреклонния ще остане истински герой в очите ти.
Не изчака отговора й.
Алис се взираше след него известно време, после отново се обърна към трубадура.
— Намери си друга песен, която да пееш.
— Да, милейди.
Алис се обърна и тръгна обратно към лагера на Хю, но спря, когато видя, че той е препречил пътя й.
— О, ето те и теб, милорд. Искам да ти кажа, че не вярвам отново да чуем тази абсурдна балада за сър Винсънт от Рейвънхол.
— Благодаря, лейди. — Хю я хвана за ръката, за да я заведе обратно в палатката. — Оценявам загрижеността ти.
— Не ставай смешен. Не можех да позволя на този идиот да пее лъжи за теб, сър. Не му е работа да прави сър Винсънт от Рейвънхол герой, когато ти си истинският герой на деня.
— Трубадурите трябва да си изкарват прехраната. Не се съмнявам, че сър Винсънт му е платил добре за тази балада.
— Да. — Лицето на Алис се озари от внезапно въодушевление. — Току-що ми хрумна една мисъл, сър. Да платим на трубадура да измисли песен за теб, милорд.
— Бих предпочел да не го правим — каза отчетливо Хю. — Има по-важни неща, за които да си харча парите.
— Много добре. — Алис въздъхна. — Предполагам, че е доста скъпо.
— Да.
— Все пак обзалагам се, че ще е много хубава песен. Ще си струва цената.
— Забрави, Алис.
Тя се нацупи.
— Знаеш ли кой е високият мъж, който дойде до огъня?
— Да — отвърна Хю. — Това беше Винсънт от Рейвънхол.
— Сър Винсънт? — Алис се закова на място и погледа учудено към Хю — Знаеш ли, сър, у него имаше нещо, което ми напомня за теб.
— Той ми е братовчед — каза Хю. — Неговият чичо, сър Матю, е мой баща.
— Твой братовчед! — Алис беше изумена.
— Баща ми бил наследникът на Рейвънхол. — Хю се усмихна с безрадостната усмивка, която винаги предизвикваше у него тази тема. — Ако сър Матю не бе се оженил за майка ми, преди да се родя, аз, а не сър Винсънт, щях да наследя земите на Рейвънхол.
Глава 8
Алис усещаше върху себе си развеселените погледи на хората на Хю. Забърза се към палатката сигурна, че някои от мъжете, скупчени край огъня, едва прикриват усмивките си Дори Бенедикт я гледаше някак странно, сякаш му е трудно да сдържи смеха си.
— Ако не ме лъжат ушите — обади се Дънстън, — твоят трубадур си е намерил друга песен за пеене.
— Хю Непреклонния може да остави меча си, защото е сгоден за дама, която ще го защитава.
— Да — обади се друг. — Тази е много по-забавна от първата.
Въздухът се огласи от дружен смях.
Алис се намръщи и погледна назад през рамо. Трубадурът, комуто Винсънт бе платил за онази отвратителна балада, наистина пееше нова песен.
Алис се изчерви. Тя беше героинята в тази нова песен. Погледна неспокойно към Хю.
— Уилфред е прав — каза равно Хю. — Новата песен на трубадура е много по-забавна от първата.
Бенедикт, Дънстън и останалите се заляха от смях.
— Сър Винсънт може и да е успял в турнирната битка днес следобед — каза някой, — но тази вечер определено претърпя поражение.
Алис беше благодарна на тъмнината, скриваща червените й бузи. Погледна един от слугите.
— Би ли донесъл малко вино в палатката ми?
— Да, милейди.
Мъжът спря да се смее, скочи на крака и тръгна към една от каруците наблизо.
— Можеш да вземеш чаша вино и за мен, Томас — извика Хю. — Донеси я в моята палатка.
— Да, милорд.
Хю се усмихна, докато вдигаше покривалото на входа.
— Нямам често възможност да вдигам тост за поражението на сър Винсънт.
— Наистина, сър, прекаляваш. — Алис бързо влезе в палатката. — Не съм победила сър Винсънт. Просто поправих погрешното му мнение относно днешните събития.