Хю помълча известно време. Когато най-накрая заговори, в гласа му нямаше никаква емоция. Сякаш разказваше историята на някого другиго, а не своята собствена.
— Съвсем просто е. Семейството на Винсънт мразело моето, а и те не им оставали длъжни. Родителите ни и всички останали от тяхното поколение са мъртви, затова ние с Винсънт трябва да продължим враждата.
— Но защо?
— Това е дълга история.
— Много бих искала да я чуя, милорд.
— Много добре. Ще ти разкажа най-главното. Поне това ти дължа при създалите се обстоятелства. — Хю отново спря сякаш за да събере мислите си.
Алис не помръдваше. Имаше чувството, че над палатката се е спуснала някаква странна магия. Свещта догаряше, жаравата от мангала — също. Звуците отвън се чуваха все по-слабо, сякаш идваха от много далеч.
Над палатката се спуснаха сенки, които сякаш се скупчиха около Хю.
— Баща ми се казвал сър Матю от Рейвънхол — започна той. — Казвали са ми, че бил уважаван рицар. Неговият сеньор му подарил няколко малки имения.
— Моля, продължавай, сър.
— Семейството му му уговорило брак. Дамата била наследница на значително състояние. Всичко изглеждало добре и сър Матю бил доволен. Но това не го спряло да съблазни младата дъщеря на един от съседите си. Баща й притежавал имението Скарклиф. Дядо ми се опитал да предпази единственото си дете, но сър Матю я убедил да се срещат тайно.
— Жената била майка ти, така ли?
— Да. Казвала се Маргарет. Матю от Рейвънхол я прелъстил и тя забременяла. След това той отишъл в Нормандия, изпратен там от своя сеньор. Тогава съм се родил аз.
— Какво станало след това?
— Обичайното. — Хю махна с ръка. — Дядо ми побеснял. Отишъл в Рейвънхол и поискал Матю да бъде принуден да се ожени за майка ми, когато се върне от Нормандия.
— Поискал е да развалят годежа на сър Матю?
— Да. Семейството на сър Матю обаче било категорично, че няма да оставят наследника си да се ожени за една жена с малко, бедно имение за зестра.
— Ами годеницата на сър Матю? Как се е чувствала тя?
— Нейното семейство също искало бракът да бъде сключен.
Алис кимна с разбиране.
— Значи никой не е искал годежът да се развали, така ли?
— Да. — Хю я погледна, после премести погледа си към умиращите въглени в мангала. — А най-малко от всички — Матю от Рейвънхол. Не е имал никакво намерение да изостави богатата си наследница заради майка ми. Но все пак дошъл да я види веднъж, след като се върнал от Нормандия.
— За да й каже, че я обича и винаги ще я обича, въпреки че трябва да се ожени за друга? — бързо попита Алис.
Ъгълчетата на устните му се изкривиха нагоре, но в очите му нямаше смях.
— Ще ти се тази приказка да има романтичен край?
Алис се изчерви.
— Май да. И такъв ли е бил?
— Не.
— Е? Какво е казал Матю от Рейвънхол на майка ти, когато се е срещнал с нея и разбрал, че има син?
— Никой не знае. — Хю отпи от виното си. — Но каквото и да е било, майка ми очевидно не се е трогнала. Убила го е, след което отнела и собствения си живот. Двамата били открити мъртви на следващата сутрин.
Думите на Алис прозвучаха като писък:
— Майка ти е убила баща ти?
— Така казват.
— Но как? Ако е бил велик рицар, как е успяла да го убие? Все пак би трябвало да е могъл да се защити следна жена.
Хю я погледна мрачно.
— Използвала е женско оръжие.
— Отрова?
— Сложила я във виното, което му дала.
— Мили Боже! — Алис се втренчи в червеното вино в чашата си. Вече не й се пиеше. — И после сама го е допила?
— Да. Бащата на Винсънт, по-малкият брат на Матю, станал наследник на земите на Рейвънхол. Убиха го преди три години. Сега Винсънт е господарят на Рейвънхол.
— И те мрази, защото смята, че майка ти е убила чичо му?
— Учили са го да ме мрази още от люлката, макар че господар на Рейвънхол в резултат от деянието на майка ми. Всъщност мене ме учеха на същото спрямо него.
— Кой те е отгледал?
— Дядо ми, през първите осем години от живота ми. Когато умря, ме изпратиха в дома на Еразъм от Торнууд. Имах късмет, че не станах безпризорно дете.
— Но ти е било отнето рожденото право — прошепна Алис.
— Вярно е, че изгубих Рейвънхол, но това вече не ме интересува. Сега си имам мои собствени земи. Имението на дядо ми е мое, благодарение на сър Еразъм.
Тя си спомни как бе изгубила наследството на Бенедикт и въздъхна тихо.
— Радвам се за теб, милорд.
Хю сякаш не я чу.
— Имението Скарклиф е изстрадало много от смъртта на дядо ми насам, което беше преди двайсет и две години. В интерес на истината, то започнала запада още преди той да умре. Но аз възнамерявам да го направя отново цветущо и доходоносно.