— Не лоша цел.
— Но най-вече ще го задържа за моите наследници. — Пръстите му стиснаха силно чашата. — Кълна се в кръвта на дявола, че Винсънт няма да успее да стори същото с Рейвънхол.
Алис потрепери от смразяващия му кръвта тон.
— И защо смяташ така?
— Имението Рейвънхол е в много лошо състояние напоследък. Въобще не е онази богата, плодородна земя. Защо, мислиш, Винсънт участва във всеки турнир? Опитва се да спечели достатъчно пари, за да спаси земите си.
— Какво се е случило?
— Бащата на Винсънт не притежаваше никакво чувство за отговорност. Финансирал е едно пътуване до Светите земи с доходите от имението.
— Ходил е на кръстоносен поход?
— Да. И умря в някаква далечна пустиня, както толкова много други, не от сарацински ятаган, а от някаква гнусна болест.
Алис се намръщи.
— Мисля, че майка ми пишеше нещо за многобройните болести, от които се заразяват кръстоносците.
Хю остави празната си чаша. Подпря лакти на коленете си и стисна ръце.
— Говори се, че бащата на Винсънт се е родил див и необуздан. Не притежаваше усет за бизнес и никакво чувство за дълг спрямо семейството си. Това е една от причините хората от имението му да са толкова ядосани от загубата на баща ми. Всички са знаели, че брат му ще съсипе имението. И той почти успя. За нещастие, умря, преди да успее да довърши делото си.
— И сега сър Винсънт отчаяно се опитва да спаси земите си?
— Да.
— Каква тъжна история.
— Предупредих те, че краят не е щастлив.
— Наистина, предупреди ме.
Хю я изгледа някак странно.
— Историята не е много по-тъжна от твоята.
— Вината за това, което се случи с мен и с брат ми, беше изцяло моя.
Лицето на Хю потъмня.
— Защо казваш, че вината е твоя? Чичо ти, сър Ралф, е лишил Бенедикт от наследството му.
— Направи го само защото аз не успях да защитя бащиното си имение. — Алис се изправи и отиде до мангала — Направих всичко възможно, но не беше достатъчно.
— Прекалено строга си към себе си.
— Винаги ще се чудя дали не съм могла да направя още нещо. Може би бих могла да формулирам по-ясно аргументите си пред лорд Фулбърт. Или да намеря начин да го убедя, че мога да защитавам земите на брат ми, докато Бенедикт порасне.
— Алис, замълчи. Чичо ти, без съмнение, е искал да вземе земите на брат ти от мига, в който е узнал за смъртта на баща ви. А Фулбърт вероятно е бил доволен от подобен развой на събитията. Нищо не си могла да направиш.
— Ти не разбираш. Майка ми вярваше, че ще мога да защитя наследството на Бенедикт. Казваше, че независимо от това, което си мисли баща ми, Бенедикт един ден ще докаже, че е достоен наследник. — Алис преплете пръстите на ръцете си. — Но аз не можах да дам на брат си тази възможност. Провалих се.
Хю застана точно зад нея. Алис потрепери, когато силните му ръце докоснаха раменете й. Усети почти непреодолим подтик отново да се хвърли в прегръдката му, както направи днес следобед. Но успя да се въздържи.
— Алис, ти имаш смел дух, но дори най-смелите не могат да спечелят всички битки.
— Направих всичко, което можах, но то не беше достатъчно. Чувствах се толкова самотна. — Алис изхълца тихо, обърна се и отпусна глава на широките гърди на Хю. Сълзите й се стичаха тихо и мокреха черната му туника. Раменете й трепереха.
Плачеше за първи път след смъртта на майка си.
Хю не каза нищо. Просто я прегръщаше. Свещта догаряше и сенките в палатката се сгъстиха.
Сълзите най-накрая пресъхнаха. Алис се чувстваше като изцедена, но за нейна изненада, й стана по-спокойно.
— Прости ми, милорд — промълви тя. — Обикновено не плача. Май денят беше дълъг и доста изморителен.
— Да, така е. — Хю надигна брадичката й и погледна лицето й така, сякаш беше странен ръкопис, който на всяка цена трябва да разчете. — И много поучителен.
Тя погледна в потъмнелите му очи и видя в тях болката, както и желязната решителност, която тази болка предизвикваше. Тези кехлибарени очи изразяваха по-силно, безкрайно по-опасно, болката и решителността, които бяха запечатани в собствената й душа. Буреносни ветрове.
Искаше й се да успокои тези урагани, но не знаеше как да го направи.
И тогава изведнъж разбра, че иска Хю да я целуне. Искаше го повече, отколкото някога бе искала нещо през живота си. Душата си би продала за целувката му.
Сякаш прочел мислите й, Хю склони глава и покри устните й със своите.
Алис за малко не припадна. Ако Хю не я държеше толкова силно, сигурно щеше да се строполи на земята.
Мъжката му енергия се вля в нея. Сила, още по-страховита заради контрола, който Хю упражняваше над нея. Тя съживи духа на Алис така, както дъждът събужда сухата трева.