Възбудата, която я бе обхванала при първата целувка на Хю, се върна отново. Усещането този път изглеждаше по-силно, по-живо. Желанието, което усещаше у Хю, сякаш разпали сетивността й.
Тя изстена тихо и тогава нещо в нея се пречупи. Болката и чувството за поражение от миналото сякаш изчезнаха. Опасността от днешния следобед се превърна в смътен спомен. Бъдещето беше забулено в мъгла и нямаше никакво значение.
Нищо нямаше значение, освен този мъж, който я прегръщаше силно.
Алис обви ръце около врата му и се вкопчи в него, сякаш се вкопчваше в самия живот.
— Добър избор съм направил — прошепна Хю.
Алис искаше да го попита какво има предвид, но не можеше да говори. Светът се разлюля. Тя стисна здраво очи, когато Хю я надигна от земята.
Само след миг усети меките одеяла на постелята си. Изстена тихо, когато Хю легна върху нея. Тежестта на тялото му я притисна. Усети как кракът му се плъзва между бедрата й и полите й се вдигат над коленете. Знаеше, че трябва да е ужасена от това, но незнайно защо, му се наслаждаваше.
Любопитството надделя над здравия разум и скромността. Необходимостта да разбере къде ще я отведе това болезнено, вълнуващо чувство беше прекалено силна.
— Никога не съм си представяла, че между мъжа и жената може да е така — каза тя, долепила устни до шията му.
— Още не си видяла и половината — обеща Хю.
Устните му се върнаха върху нейните. Алис не можеше да направи нищо друго, освен да отвърне на целувката му. Усети ръцете му върху връзките на роклята си, но не обърна никакво внимание на този факт. Беше прекалено заета да се наслаждава на топлината и уханието му. Тогава той докосна голата й гръд с ръка, покрита с мазоли от дългогодишното стискане на дръжката па меча.
За миг Алис спря да диша. Отвори уста, за да извика учудено. Никой мъж не я бе докосвал толкова интимно. Беше вълнуващо. Беше неприлично.
Беше най-изключителното нещо, което някога й се бе случвало.
— Шшт, — Хю покри устните й със своите, заглушавайки изненадания й вик. — Хората ми са навън. Тихите любовни звуци се чуват надалеко през нощта.
Тихите любовни звуци? Алис бързо отвори очи.
— За Бога, милорд, така е. Трябва да спрем.
— Не. — Хю надигна малко глава, за да я вижда. Прокара грубия си показалец по извивката на шията й, сякаш докосваше скъпа коприна. — Не е нужно да спираме. Трябва просто да бъдем по-внимателни.
— Но, милорд…
— И тихи. Затвори очи, Алис. Аз ще се погрижа за всичко.
Тя въздъхна и затвори очи, отказвайки се от контрола върху положението, нещо, което никога преди не бе правила.
Сякаш беше чирак на някой алхимик, който знаеше тайната на превръщането на желязото в злато. Беше пред прага на чудни нови открития.
Щеше да изучи нови раздели на естествената философия, които до този момент й бяха непознати. Щеше да научи истини, толкова добре скрити досега, че дори не бе предполагала за съществуването им.
Хю нежно хвана с пръсти едното зърно. Алис потрепери от удоволствие. Дланта му се плъзна надолу, докато стигна до голия й крак. Алис трепна и инстинктивно сви коляно.
Хю плъзна ръката си нагоре по вътрешната страна на бедрото й и Алис се вкопчи в него толкова силно, че си помисли дали няма да насини кожата му.
Когато Хю докосна влажното, горещо място между бедрата й, Алис си помисли, че ще полудее. Едва дишаше. Цялото й тяло гореше като в треска. Усещаше в себе си някакво напрежение, което жадуваше да намери освобождение.
— Тихо — каза Хю с кадифен шепот, който я подлудяваше както докосването му. — Нито дума. Нито звук, сладка моя.
Мисълта, че не може да изрази гласно тези изумителни усещания, само ги усили. Алис потрепери отново и отново.
Хю внимателно я разтвори с пръсти. Алис затаи дъх. От устните й се изтръгна тих стон.
— Внимавай — прошепна Хю до устните й. — Не забравяй, че тишината е много важна тази нощ.
Единият му пръст се пъхна малко в нея, после се отдръпна.
Прииска й се да изкрещи. Сграбчи главата му и я притисна към себе си. Стори й се, че чу тихия му смях в тъмнината, но не я беше грижа.
Ръката му още веднъж се раздвижи върху мекотата й и нощта избухна. Нищо нямаше значение — нито че хората на Хю я чуват, нито че цялото поле навън е пълно с хора.
Алис се потопи напълно в чувството, което я обзе. В този момент единственото друго човешко същество на земята, което имаше значение, беше Хю.
Стори й се, че извика, но не чу звук. Смътно осъзнаваше, че Хю е погълнал вика й, както и всички останали досега.
— Мили Боже… — Хю я прегърна силно, докато тя се гърчеше под него.