Алис едва го чу. Въздъхна дълбоко и бавно се върна в действителността. Изпълни я вълшебно чувство на удовлетворение.
Отвори сънливо очи и го погледна. Чертите на лицето му бяха странно напрегнати. Очите му блестяха.
— Милорд, това беше… — Гласът й изневери. — Това беше…
— Да? — Пръстът му очерта извивката на устните й. — Какво беше това?
— Много поучително.
Хю премига.
— Поучително?
— Да, сър. — Алис се размърда мързеливо. — Преживяване, несравнимо с нищо, на което съм се натъквала по време на изучаването ми на естествената философия.
— Радвам се, че го намираш поучително — промълви той. — Имала ли си други поуки от този род?
— Не, милорд, това беше уникална поука.
— Поучително и уникално — повтори той. — Е, добре. Предполагам, че като се има предвид странният ти характер, трябва да се задоволя с това.
Мина й през ума, че той не изглежда съвсем доволен. Пъхна пръсти в черната му грива.
— Обидих ли те, милорд?
— Не. — Той се усмихна леко и се размърда. — Просто и аз намирам правенето на любов с теб поучително и уникално. Сигурен съм, че и двамата имаме много да учим.
— Правене на любов? — Алис се вцепени. Пръстите й се вкопчиха в косата му. — Боже всемогъщи. Това правим, така ли?
— Да. — Хю трепна и измъкна пръстите й. — Не е необходимо междувременно да ми оскубваш косата.
— О, моите извинения, милорд. — Алис понечи да стане. — Не исках да ти причиня болка.
— Оценявам го.
— Но трябва да спрем веднага. — Натисна широките му рамене.
Хю не помръдна.
— Защо?
— Защо? — Очите й се разшириха от изумление. — Задаваш ми този въпрос?
— Струва ми се доста логичен при създалите се обстоятелства.
— Сър, може и да нямам много личен опит в тези неща, но съм образована жена. Много добре знам какво ще се случи, ако продължим в същия дух.
— И какво от това?
— Ще се ядосаш на себе си и на мен, ако ти позволя да довършиш това, което започна.
— Нима?
— Разбира се. — Тя отново се опита да се измъкне изпод него. — И като знам що за човек си, сигурна съм, ако ме прелъстиш сега, ще се чувстваш задължен да ожениш за мен.
— Алис…
— Не мога да го позволя, сър. Всъщност няма да го позволя.
— Няма ли?
— Ние сключихме сделка, сър. Задължена съм да не позволя да я нарушиш.
Хю се надигна на лакти.
— Можеш да си сигурна, че напълно владея страстите си.
— Може и да си мислиш, че е така, сър, но е очевидно, че грешиш. Само се погледни, милорд. Ако обичайното ти самообладание е в сила, щеше да спреш още преди няколко минути.
— Защо? — попита равно той.
— Защото не би искал да се озовеш в капан — сопна тя.
— Алис — каза той със зле прикрито нетърпение, — А ако ти кажа, че всъщност искам да се оженим?
— Това не е възможно.
— Кажи ми поне една основателна причина да не е — изръмжа той.
Тя се втренчи в него.
— Мога да измисля сто, но най-очевидната е, че ще съм ужасна съпруга.
Хю се вцепени. След това съвсем бавно се надигна и седна до нея.
— Какво, по дяволите, те кара да мислиш така?
— Аз въобще не съм такава жена, каквато искаш ти, милорд. — Алис започна да оправя дрехите си. — И двамата го знаем.
— Нима? Не съм съгласен. Не мисля, че и двамата го знаем. — Хю се надвеси над нея. — Всъщност смятам, че единият от нас греши.
— Знам, милорд, но опитай да не се разстройваш много. Скоро ще се осъзнаеш.
— Не съм аз този, който греши, Алис.
Тя го изгледа.
— Така ли?
— Да. — Той я гледаше студено. — Какво те кара да мислиш, че няма да ми бъдеш добра съпруга?
Тя се стресна от гневния му въпрос.
— Очевидно е, милорд.
— Не и за мен.
Обзе я странно чувство на отчаяние.
— Аз не мога да ти дам нищо. Като собственик на имение, ти имаш възможност да се ожениш за богата наследница.
Той сви рамене.
— Не ми трябва богата наследница.
— Това да не е някаква лоша игра, която си играеш с мен, сър?
— Аз не играя игри. Вярвам, че ще ми бъдеш добра съпруга, и искам да направим сделката си истински годеж. Какъв е проблемът?
Тя присви очи.
— Защо стигна до това решение, сър? Просто защото съм удобна ли?
— Това е една от причините.
Прищя й се да го ритне в слабините, но успя да се овладее.
— И какви са останалите причини? — попита през зъби тя.
Той сякаш не обърна внимание на тона й. Прие въпроса съвсем буквално.
— От впечатлението, което си създадох за теб през последните три дни, Алис, разбирам, че ти имаш силно развито чувство за лоялност, отговорност и чест.
— И как го разбра?
— Начинът, по който си се борила, за да защитиш бъдещето на брат си — обясни той.