Хю хвърли неспокоен поглед към Алис, за да види реакцията й, но тя не забеляза тревогата му.
Беше елегантна, седеше грациозно на седлото. Червените й коси блестяха — ярък, весел пламък, който сякаш се опитваше да пропъди сивата мъгла. Изглеждаше съсредоточена върху заобикалящия я пейзаж, интелигентните й черти бяха напрегнати.
Любопитството й, както винаги, бе възпламенено, прецени Хю, но не можеше да разбере какво мисли за това, което вижда. Нямаше представа, дали е учудена, отвратена или изпълнена с презрение.
Като се имаше предвид жалката картина, която представляваше Скарклиф, нищо чудно да изпитваше и трите неща едновременно. Все пак тя беше изискана и придирчива дама.
Без съмнение намираше голите полета и тъжното малко селце доста неприятни.
Хю беше принуден да си признае, че безразборно пръснатите къщи със сламени покриви, повечето в належаща нужда от ремонт, заедно с прилепените към тях кочини и курници, едва ли представляваха особено вълнуваща гледка. Въздухът беше тежък, наситен с миризма на боклук.
Порутената каменна стена, заграждаща малкия манастир и църквата, говореше за дълги години немарливост. Последният дъжд не бе допринесъл нищо в полза на чистотата на Скарклиф, само бе направил калта по единствената улица още по-дълбока.
Хю стисна зъби. Ако Алис не беше особено впечатлена от гледката на селото и близките ниви, то в самата крепост Скарклиф наистина щеше да се отврати.
Каза си, че ще се тревожи за това по-късно. Междувременно трябваше да направи съобщение, което да се разпространи по цялата му земя и в домовете на съседите му. Всички трябваше да разберат, че Хю Непреклонния се е върнал с доказателство, че той е законният господар на Скарклиф.
Беше настоявал да яздят бързо, за да пристигнат в пазарен ден, и, както и бе очаквал, почти всички жители на имението и на околните ферми се бяха събрали на тясната уличка, за да присъстват на триумфалното завръщане на новия си господар.
Това би трябвало да е миг на огромно удовлетворение, помисли си Хю. Сега вече имаше всичко. Беше си върнал зеления кристал и водеше със себе си подходяща годеница. Беше готов да се установи тук като истински господар на Скарклиф.
Но нещата не вървяха толкова гладко, колкото бе смятал, и това го тревожеше. Хората казваха, че е изключителен стратег. Но нещо се бе объркало онази нощ, когато се опита да убеди Алис да променят условията а сделката си и да превърнат годежа си в истински. Все още го болеше от реакцията й. Беше се държала така, сякаш всъщност предпочита манастира пред това да сподели брачното легло с него. Тази мисъл хич не му харесваше, особено сега, когато имаше усещането, че е готов да мине и през ада, ако така би могъл да завърши онова, което започна между меките й бедра.
Тялото му се напрягаше всеки път, щом си спомнеше как трепереше в ръцете му.
Да остави Алис сама в палатката онази нощ, както другите две, които я последваха, му бе струвало много повече усилия, отколкото победите му в рицарските турнири. А това, което го дразнеше най-много, беше, че невинността й пречи да разбере колко много самообладание му е нужно за това. Всъщност изумително настойчивото му желание го караше да бъде непрекъснато нащрек.
Бе прекарал последните три нощи, загледан в звездите, измисляйки си извинения за неугасващото си желание да я има. Съществуваха логически причини за развълнуваната му кръв и страстта му и той си ги изброяваше наум, сякаш смяташе на сметалото си. Твърде дълго не бе имал жена. Винаги бе имал склонност към необичайното, а тя наистина беше уникална. Обещанието за истинска страст в зелените й очи бе достатъчно, за да възпламени всеки мъж, притежаващ достатъчно ум, за да го осъзнае.
А докосването на тялото й бе все едно, че докосва сърцето на буря.
Да, имаше достатъчно причини, които да обяснят защо бе прекарал последните три дни в почти непрекъсната ерекция.
Но за разлика от сметалото му, което винаги му даваше задоволителен отговор, нито едно от обясненията не можеше да оправи мрачното му настроение. Напротив, дори го влошаваше.
Колкото и да обмисляше положението, винаги стигаше до един и същ извод: желанието му към Алис беше толкова силно, че направо ставаше опасно. Трябваше да внимава повече за в бъдеще.
Трябваше също така да намери начин да направи годежа им действителен.
— Лейди! Той води истинска лейди със себе си.
— Може би съпруга.
— Не мислех, че отново ще го видя. Смятах, че ще го убият, както и всички преди него.
Развълнуваните приказки на насъбралата се тълпа изтръгнаха Хю от размишленията му. Няколко души се обърнаха един към друг, възкликвайки учудено, сякаш бяха свидетели на някакво чудо, а не на завръщането на господаря си.