Жена с темперамента на Алис имаше нужда да упражнява многото си дарби и умения, в противен случай би се чувствала недоволна и нещастна. Още нещо, талантите й имаха нужда от одобрението на околните.
Хю подозираше, че една от причините, поради които Алис бе създала толкова неприятности на чичо си в Лингууд беше, че Ралф не осъзнаваше истинските мащаби на нейната интелигентност и способности, нито пък й бе дал възможност да ги прояви. Вместо да я уважава за това, той се бе отнасял с нея като със слугиня.
Хю нямаше никакво намерение да допуска същата грешка. Беше си създал правило да наема само най-талантливи хора, а след това им даваше необходимата власт, за да изпълняват задълженията си. Досега това винаги бе вършило работа и не виждаше причина защо същото правило да не се приложи и спрямо една съпруга.
Хю се приготви за отговора на Алис.
— Благодаря ти за щедрото предложение, отче — каза Алис с ледено-вежлив тон, — но се страхувам, че съм прекалено стара и прекалено закостеняла, за да се уча на подобни неща. Лорд Хю трябва да ме приеме такава, каквато съм.
— Червенокосите, зеленооки жени винаги имат остри езици — озъби се Калвърт — и някой трябва да ги научи сдържат думите си.
— Само страхливците се плашат от женските думи — каза Алис извънредно сладко. — Уверявам те, отче, лорда не е страхливец. Смееш ли да твърдиш обратното?
Възклицанията от страна на тълпата приветстваха това тънко предизвикателство. Зрителите на сцената се приближиха още.
Калвърт пребледня. Хвърли бърз поглед към Хю и после отново се върна към тирадата си:
— Не изопачавай думите ми, лейди. Всеизвестен факт е, че жените с коси с цвят на пламък имат свадлив характер.
— Чувала съм да се говори, че макар и да е трудно да се изкара Хю от равновесие, нравът му е като на най-опасната буря, когато го предизвикаш — каза тихо, но ясно Алис. — Сигурна съм, че мъж с подобен нрав няма да избяга от дама с моя характер.
Калвърт започна да заеква от устата му запръскаха слюнки.
Хю прецени, че словесната битка е продължила достатъчно. Монахът нямаше никакъв шанс срещу Алис.
— Права си, мадам — обади се спокойно Хю. — Още нещо: ще ми се да ти кажа, че притежавам и други страни, които се възбуждат и предизвикват с много по-малко усилия, отколкото са необходими за събуждането на нрава ми. Уверен съм, че тези мои страни ще ти се сторят много по-интересни.
Над тълпата отекна дружен смях.
Алис смръщи вежди объркана. Очевидно не разбра веднага значението на думите му. После изведнъж лицето й почервеня.
— Наистина милорд — смутолеви.
Лицето на Калвърт, междувременно, бе придобило доста плътен нюанс на моравото. На Хю му се стори за миг, че изпъкналите очи на монаха може би ще изскочат от кухините си.
Калвърт изгледа гневно Алис, след което се обърна към Хю:
— Пази се от жена, която не се подчинява на напътствията на мъжа, милорд. Такава жена ще донесе само неприятности в къщата ти.
Хю се ухили.
— Не се тревожи, отче. Не се страхувам от езика на годеницата си. Всъщност намирам речта и… интересна…
Селяните отново се засмяха.
На Калвърт обаче не му беше смешно. Размаха тоягата си към Хю.
— Милорд, чуй ме. Говоря ти като твой духовен съветник. Ако искаш да се ожениш за тази жена, трябва първо да се научиш да я управляваш. Казвам ти, животът ти ще се превърне в истински ад, ако тази лейди не се научи да се сдържа.
Алис вдигна поглед към небето. Хю я погледна и извиси глас така, че всички да го чуят:
— Можете да сте сигурни, че искам да взема годеницата си точно такава, каквато е. Всъщност очаквам с нетърпение да го сторя…
Отново избухна смях, предимно мъжки този път. На Хю му се стори, че игуменката едва прикри усмивката си. Повечето от събраните около нея монахини се усмихваха широко. Изключение правеше единствено Катрин. Хю се съмняваше, че въобще имаше нещо, което би могло да промени вечно мрачното изражение на лечителката.
Джоан привлече вниманието, вдигайки ръка. Настъпи тишина.
— Добре дошла, милейди — обърна се тя към Алис с ясен, спокоен глас. — Аз съм игуменката на манастира. Благоденствието на тази обител е свързано с благоденствието на цялото имение. Радвам се да разбера, че новият господар на Скарклиф е предприел стъпки, които са в интерес за доброто бъдеще на тези земи.
Алис изведнъж слезе от кобилата си и тръгна към Джоан, преди Хю да разбере какво става. Той бавно слезе, чудейки се какво ли смята да прави годеницата му. Алис винаги беше непредсказуема, помисли си.