— Да, може би. — Алис подпря лакътя си на другата ръка и започна да почуква по челюстта си. — Но в името на Бога, кълна се, че мъжете много обичат да прилагат глупаво, ненужно насилие.
— Случва се — каза Хю.
— Така или иначе, ако нямаш някакво обективно доказателство, свързващо убийството на амбулантния търговец и зеления кристал, не виждам как можеш да стигнеш до извода, че между двете съществува връзка. — Тя кимна, доволна от думите си. — Търговецът би могъл да убит по някаква друга, несвързана с това, причина.
Хю не каза нищо. Гледаше я със смразяващо кръвта любопитство, сякаш беше някакво странно, непознато създание, материализирало се внезапно пред него. Вглеждаше някак объркан, сякаш не знаеше какво да мисли за нея.
Ралф изстена отчаяно.
— Алис, за Бога, моля те, не спори със сър Хю. Не е време да упражняваш познанията си по риторика и дебати.
Алис се обиди от това обвинение.
— Това не е проява на лоши маниери, чичо. Просто се опитвам да изтъкна на сър Хю, че човек не може да допусне нещо толкова сериозно като мотив за убийство, без да има солидни доказателства.
— Можете да разчитате на думата ми за това, лейди Алис — обади се Хю. — Търговецът е мъртъв заради проклетия зелен кристал. Мисля, че и двамата сме съгласни, че ще е най-добре, ако никой друг не умре заради него, нали?
— Да, милорд. Вярвам, не смяташ, че ми липсват маниери, просто поставям под съмнение…
— Всичко, очевидно — прекъсна я равно той.
Тя се намръщи.
— Милорд?
— Ти явно поставяш всичко под съмнение, лейди Алис. При други обстоятелства това сигурно щеше да ми се стори доста забавно, но тази вечер не съм в настроение за подобни неща. Тук съм само заради едно нещо. Искам зеления кристал.
Алис си пое дъх.
— Не желая да те обидя, милорд, но бих искала да изтъкна, че братовчед ми е купил този камък за мен и той всъщност ми принадлежи.
— Проклятие, Алис — смутолеви Ралф.
— За Бога, Алис, трябва ли да се караш с него? — изсъска Джървис.
— Обречени сме — промърмори Уилям.
Хю не им обърна внимание, съсредоточил цялото си внимание върху Алис.
— Зеленият кристал е последният от Камъните на Скарклиф, лейди. Аз съм новият господар на Скарклиф. Кристалът ми принадлежи.
Алис се покашля и подбра внимателно думите си.
— Осъзнавам, че камъкът може някога да ти е принадлежал, милорд, но вече не е така.
— Нима? Означава ли това, че познаваш законите така, както познаваш естествената философия?
Тя се втренчи в него.
— Този камък е бил закупен от Джървис съвсем законно. След това ми е бил предаден като подарък. Не виждам как въобще е възможно да имаш някакви претенции спрямо него.
Неестествената тишина, спуснала се над залата, беше нарушена от още няколко възклицания. Чу се как на пода падна чаша. Дрънченето на метала отекна в каменното помещение. Изквича куче.
Ралф издаде тих, грачещ звук. Погледна към Алис.
— Алис, какво си мислиш, че правиш?
— Просто изразявам претенциите си към зеления кристал, чичо. — Алис срещна погледа на Хю. — Чувала съм, че Хю Непреклонния е суров, но почтен мъж. Нали е така, милорд?
— Хю Непреклонния — зловещо отвърна Хю — е човек, който знае как да задържи това, което е негово. Не се съмнявайте, лейди, че смятам камъка за мой.
— Сър, този кристал е много важен за моите проучвания. В момента изучавам различните камъни и техните свойства и намирам зеления кристал за доста интересен.
— Мисля, че го описа като грозен.
— Да, милорд. Но от опит знам, че неща, които не притежават външно очарование и привлекателност, често крият тайни от голям интелектуален интерес.
— Теорията ти отнася ли се и за хората?
Тя се смути.
— Милорд?
— Малко хора биха ме нарекли очарователен и привлекателен, мадам. Просто се чудех дали ме намираш интересен.
— О!
— В интелектуален смисъл, искам да кажа.
Алис облиза устни.
— Е… Ами… Що се отнася до това, да, милорд, можеш да бъдеш описан като интересен. Съвсем сигурно. — Пленителен би било доста по-подходящо описание, допълни наум.
— Поласкан съм. Не се и съмнявам, че ще бъдеш още по-заинтригувана да разбереш, че не съм получил прякора си случайно. Наричат ме Непреклонния, защото винаги преследвам целта си дотогава, докато успея.
— Не съм се усъмнила в това и за миг, сър, но наистина не мога да ти позволя да предявяваш претенции към моя зелен кристал. — Алис се усмихна. — Може би за в бъдеще бих могла да ти го дам на заем.
— Иди да донесеш камъка — каза Хю с ужасяващо спокоен тон. — Веднага.