Тя мина покрай Калвърт така, сякаш монахът беше невидим, а после за изненада на Хю, както и на всички останали, Алис коленичи грациозно в калта пред Джоан.
— Благодаря ти за милите думи, милейди — каза Алис. — Моля те да дадеш благословията си на сър Хю и на мен, както и на всички обитатели на тези земи.
Хю чу одобрителен шепот от хората покрай себе си. Джоан направи кръстния знак.
— Имаш моята благословия и моето обещание да ти помагам в новите ти задължения в това имение, лейди Алис.
— Благодаря, мадам.
Алис се изправи, без да обръща абсолютно никакво внимание на калта по пътническото си наметало.
Отивайки към Алис, за да я хване за ръката, Хю забеляза изписаната ярост върху лицето на Калвърт. Монахът очевидно бе претърпял пълно поражение от страна на новата господарка на имението.
Победата на Алис наистина беше пълна. Тя бе дала ясно да се разбере, че що се отнася до нея, човекът, който притежава истински религиозен авторитет тук, в Скарклиф, е игуменката Джоан. Това стана ясно на всички присъстващи.
Джоан погледна към Хю с известна загриженост в погледа.
— Ще върнеш ли зеления кристал на мястото му в манастира, милорд?
— Не — отвърна Хю. — Отговорността за опазването на камъка е моя. Ще го занеса в крепостта Скарклиф, където мога да му осигуря сигурно място.
— Чудесна идея, милорд. — Джоан не си направи труда да скрие облекчението си. — Радвам се да видя, че зеленият кристал ще бъде под грижите на неговия истински пазител.
Хю стисна силно ръката на Алис.
— Пътуването беше дълго и изморително. Трябва да заведа милейди в новия й дом.
— Да, милорд. — Джоан отстъпи назад и отново застана в сянката на манастирската порта.
Хю помогна на Алис да се качи на кобилата си, след което и той се метна на своя кон. Вдигна ръка, за да даде знак на свитата си да тръгне към каменната крепост.
— Чудесно се справи — каза Хю така, че само Алис да го чуе. — Игуменката е единственият човек по тези земи, в когото селяните имат някакво доверие. Тя и монахините й са се грижили за основните нужди на селяните, докато предишните господари са идвали и са си отивали.
— Мисля, че Джоан много ще ми хареса — каза Алис. — но не мога да кажа същото за монаха. Може и да е Божи служител, но ми се струва изключително противен.
— Не само ти смяташ така. Мисля, че и игуменката не го харесва особено, въпреки че положението й я задължава да го търпи. Калвърт явно изпитва огромно желание да обяснява на жените задълженията и недостатъците им, а?
— Ха! Виждала съм такива като него и преди. Не е загрижен за спасението на женските души, а просто се страхува от жените и иска да ги направи мекушави, като потиска духа им с кисели речи.
Хю се усмихна.
— Да, без съмнение.
Алис се смръщи замислено.
— Изглежда, хората ти са доволни от начина, по който изпълни предписанията на легендата, сър.
— Да, пълна глупост, но вече й се вижда краят. — Хю наистина изглеждаше доволен. — Сега вече мога да се заема с по-важни задачи.
— Глупост ли, милорд? — Веждите й подскочиха нагоре. — Научавам го с огромно съжаление. Бих искала да ти напомня, че ако не беше принуден да търсиш зеления кристал, никога нямаше да ме срещнеш, а бях останала с впечатлението, че си доста доволен от това, че си си намерил такава удобна годеница.
Хю се намръщи.
— Може и да е прозвучало така, но нямах това предвид. Ставаше дума за проклетия кристал, не за теб.
— Значи все пак съм удобна, така ли? — В очите й пробяга закачливо пламъче. — Научавам го с огромно облекчение. Не бих искала да си мисля, че не съм успяла да осъществя моята част от нашата сделка.
— Алис, май се опитваш да ме накараш да захапя връвта по начин, по който хрътка дразни мечка. Предупреждавам те, че това е опасна игра.
Тя се покашля дискретно.
— Да… е, както и да е, има един въпрос, свързан с местната легенда, който исках да ти задам.
— И какъв е той?
— Ти каза, че освен задължението си да пази зеления кристал, истинският господар на Скарклиф трябва да открие и останалата част от съкровището.
— Да, и?
— Хората ти очевидно са убедени, че си в състояние да пазиш зеления кристал. Но как ще намериш останалите Камъни от Скарклиф? Имаш ли някаква представа, къде могат да бъдат?
— Съмнявам се, че въобще съществуват.
Алис се втренчи в него.
— Тогава как ще ги откриеш?
— Не се тревожа за тази част от легендата — отвърна безгрижно Хю. — Най-важното беше да се открие зеленият камък. Сега, след като го върнах в Скарклиф, селяните ще предположат, че в крайна сметка ще довърша и останалата част от предсказанието. Засега това обаче не е толкова спешно.