Странно, но тук Алис се чувстваше като у дома си. През всичките месеци, прекарани в Лингууд Хол, никога не бе изпитвала това чувство. Усещаше, че тук би могла да бъде щастлива. Единственото, което трябваше да направи, бе да приеме предложението на Хю да направят годежа си истински.
Единственото, което трябваше да направи, бе да се омъжи за човека, когото наричаха Непреклонния.
Единственото, което трябваше да направи, бе да се омъжи за мъж, който явно ценеше удобството много повече, отколкото ценеше любовта.
Не беше сигурна дори, че Хю въобще вярва в любовта.
Спомени за майка й предупредително се надигнаха от паметта й. Хелън бе вярвала, че може да научи един мъж да обича, помисли си тъжно Алис. Но бе сгрешила.
Алис знаеше, че майка й някога е била жизнерадостна жена, страстно влюбена в съпруга си. Но Бърнард бе убил тази любов, отказвайки да отвърне със същото.
Хелън се бе омъжила за мъж, който никога не се научи да я обича. И бе платила скъпо и прескъпо. Както и децата й.
Алис погледна бележника на майка си. Понякога почти го мразеше. Той съдържаше толкова много познание, резултатите от усърдни проучвания и кореспонденцията с учени хора от цяла Европа. Но Алис и Бенедикт бяха изстрадали много заради него.
Към края на живота й бележникът се бе превърнал за майка им в единственото нещо, на което да посвети любовта и вниманието си. За Алис и брат й бе останало съвсем мъничка част от тях.
Алис стана и отиде до прозореца. Скалите на Скарклиф се извисяваха над крепостта по начин, който би могъл да се възприеме едновременно като заплашителен и защитен.
Вчера, когато за първи път видя черната крепост, тя се стресна от вида й. В нея имаше някаква сила, която очевидно предлагаше сигурност, но не притежаваше никаква топлина. Подхождаше идеално на новия си господар, помисли си Алис. Хю и неговата крепост много си приличаха.
Ами сърцето на Хю? Беше ли то толкова сурово и студено като замъка? Или може би имаше някаква надежда, че ще успее да открие някаква нежност у него?
Такива коварни, изкусителни мисли бяха опасни.
Извърна се от прозореца. Съзнаваше, че собственото й сърце е в голяма опасност. Фактът, че дори се замисля над това да направи годежа истински, вече би трябвало да я разтревожи.
Да, би могла да бъде щастлива тук, каза на себе си. Но не биваше да остава.
Най-добре щеше да е да спазва известна дистанция. Най-добре щеше да е да се държи на разстояние.
Най-добре щеше да е да държи чувствата си на сигурно място вътре в себе си.
Не трябваше да допуска грешката на майка си.
Три дни по-късно Хю вдигна поглед от бюрото си, за да погледне към новия иконом, застанал на вратата.
— Да?
— Съжалявам, че те при… притеснявам, милорд.
Ълбърт, слаб, малко непохватен млад мъж, се стори на Хю доста разтревожен. Той преглътна няколко пъти, очевидно събирайки смелост. Когато търсеше думи, Ълбърт винаги започваше да заеква в присъствието на Хю.
— Какво има? — Хю остави сметалото си и зачака търпеливо.
Пред себе си признаваше, че знае малко за качествата, които трябва да притежава един иконом, но каквито и да бяха те, Хю беше убеден, че Ълбърт не притежава нито едно от тях. Човекът явно изпитваше ужас от новия си господар и започваше да пристъпва от крак на крак веднага, щом забележеше Хю.
На всичкото отгоре, уменията на Ълбърт да управлява домакинство въобще не бяха забележителни. Въпреки че се бе погрижил стаите да бъдат почистени, обедите едва ли бяха особено добри. Храната пристигаше от кухнята студена и бедно подправена. Панерите за хляб не достигаха за всички. Препълнените чаши с бира и чиниите превръщаха храненето в неприятно преживяване.
Хю определено не очакваше с нетърпение следващото ядене.
На Алис, помисли си мрачно, й се спестяваше това изпитание. Тя и Бенедикт получаваха храната си в покоите, които тя бе определила за лично техни. На готвачите се даваха специални нареждания. Хю изпитваше силно подозрение, че те двамата се хранят много по-добре от него самия.
Единствената причина, поради която не освободи Ълбърт от новия му пост само час след назначаването му беше, че Алис избра новия иконом. Бе се съгласила да го направи само след като Хю специално я помоли тя да се заеме с това.
Бе смятал, че тя ще поеме управлението на цялото домакинство, а тя просто избра Ълбърт и се върна в покоите си.
Нещата не вървяха според стратегията, която Хю толкова внимателно бе обмислил. С готовност би дал на Алис всичката отговорност и власт, която би могла да получи, но тя явно не ги искаше. Той се дразнеше от това, че планът му не върви според очакванията.