— Както желаеш.
Обзе я странно въодушевление, но се опита да си придаде безразличен вид, сякаш решението на Хю въобще не я засягаше.
Джоан въздъхна с облекчение.
— Внимавайте да не се спънете в нашия скитащ монах, докато се катерите по скалите. Разбрах, че се е подслонил в една от пещерите.
Хю се намръщи и хвана ръката на Алис.
— Защо Калвърт от Оксуик спи в пещерите?
Чертите на Джоан останаха съвсем сериозни, но очите й проблеснаха закачливо.
— Без съмнение защото отказах да му дам килия тук, в манастира. А няма къде другаде да се подслони, освен в самата крепост. Очевидно обаче не е посмял да поиска гостоприемството ти, милорд.
— Още по-добре — промърмори Алис. — Не бих позволила крепостта да подслони този противен човек.
Хю повдигна вежди, но не каза нищо. През ума й мина, че решенията, отнасящи се до гостоприемството на дома са по право негови. Тя не беше дори и негова истинска годеница. И си беше обещала, че няма да се занимава прекомерно с домакински задължения.
— Е, тогава — каза бързо тя, — най-добре ще е да тръгваме, милорд. Денят напредва.
Първите капки дъжд заваляха точно когато започнаха да изкачват хълма под пещерите.
— За Бога. — Алис посегна към качулката на наметката си. — Ще се намокрим до кости, ако не се подслоним в пещерите.
— Казах ти, че ще завали. — Хю сграбчи ръката й и бързо я поведе към първия тъмен отвор, изрязан в скалите.
— Да не би да ти е навик да изтъкваш правотата си винаги, когато си преценил правилно някоя ситуация? — Алис почти тичаше, за да не изостава.
— Не. — Смехът стопли очите му, докато й помагаше да се скрие под надвисналата козирка на голяма пещера. — Тъй като почти винаги съм прав, ще ми стане много, ако споменавам този факт всеки път, когато се докаже.
Тя му се намръщи и вниманието й се съсредоточи върху намокрената му от дъжда коса. Незнайно защо, тя го правеше да изглежда по-различен от обикновено. По-нежен, дори малко уязвим.
Алис затаи дъх обзета от надежда. Ако Хю наистина притежава някаква нежност, някаква мекота и уязвимост, може би би могъл да се научи да я обича.
Дъждът заваля още по-силно. В далечината изтрещя гръмотевица.
Сякаш за да унищожи всякакви фалшиви илюзии относно въображаемата му нежност, Хю прокара небрежно пръсти през мократа си грива. Пъхна я безмилостно зад ушите си, откривайки високото чело и суровите, хищнически очертания на скулите си. Само за миг той отново се превърна в същия онзи мъж, който с лекота носеше бремето на това да бъде легенда.
Алис се усмихна кисело.
— Невъзможен си, милорд.
Устата му се изкриви присмехулно и той се огледа любопитно наоколо.
— Огледай пещерата си, мадам.
Алис проследи погледа му и потрепери леко.
— Малко е тъмничко, а?
— Пещерите обикновено са мрачни — каза сухо той.
Пещерата беше голяма. Дълбините й се губеха в сенките. Сивата светлина на деня проникваше съвсем малко вътре. Беше влажно. Чуваха се капки.
— Следващия път трябва да си взема факла — каза Алис.
— Да. Иначе няма да видим много.
— Да. — Тя отказваше да признае, че е доволна от доброто извинение да не влизат по-навътре. — Неприятно е, че трябва да ограничим проучването си днес, но нищо не може да се направи.
Хю сложи едната си ръка на каменната стена и погледна към селото и полетата на Скарклиф.
— Гледката оттук е прекрасна въпреки дъжда.
Алис видя гордостта в очите му.
— При ясно време сигурно ще се вижда много надалеч.
— Чак до Рейвънхол.
Опасното безразличие в гласа му разтревожи Алис. Припомни си думите на лечителката. Семената на отмъщението са били посети в миналото и от тях е поникнало тъмно биле, което трови тази земя.
Алис си каза, че не вярва в легенди. Взря се в падащия дъжд и се замисли защо думите на лечителката й прозвучаха някак истинно.
— Е, Алис? — обади се Хю след малко. Не се обърна да я погледне. Вниманието му все още беше съсредоточено върху гледката, разстилаща се под него.
— Какво „Е?“, милорд? — Алис се наведе, за да разгледа къс тъмна скала.
— Струва ми се, че имаше достатъчно време за размишления. Какво е решението ти?
Тя се вцепени, защото разбра значението на думите му, но потърси спасение в преструвката.
— Интересна скала, но не ми се вярва да е толкова необикновена. Ще ми се да намеря образец от камъка, използван за строежа на крепостта. Това тук е много интересно. Никога не съм виждала нещо подобно.
— Нямах предвид проклетия камък и ти го знаеш прекрасно. — В погледа му проблесна нетърпение. — Реши ли дали да се омъжиш за мен?