— Ти не разбираш. Един от начините, чрез които един господар заздравява връзката между себе си и онези, които му служат, е като се храни с тях. Един силен господар е толкова свързан с поданиците си, колкото и те с него. Той трябва да ги накара да разберат, че ги уважава и цени лоялността им.
— И го прави, като се храни с тях?
— Да. Това е един от начините.
— Е, това обяснява всичко. — Алис се усмихна. — Досега се чудех защо интелигентен мъж като теб понася грубите маниери на войниците.
— Свиква се.
— Не мисля, че аз бих могла да свикна. Сигурно е много трудно да се изправяш пред бъдещето, като знаеш каква огромна жертва ще правиш през всеки ден от живота си.
В очите му за миг проблесна раздразнение.
— Аз не го считам за чак такава саможертва. Не всички имаме твоята чувствителност. Разговорите за оръжия и доспехи не са скучни за рицаря, мадам. Това е бизнес.
— А плоските шеги, смехът и лошите маниери на сътрапезниците ти? И това ли ти харесва?
— Те са нормално нещо, когато група мъже се съберат да хапнат и пийнат.
— Наистина. — Алис отхапа отново от хляба си.
— Както ти казах, храненето в голямата зала на замъка е въпрос на уважение и лоялност. — Хю спря. — В повечето домакинства дамата на господаря се храни с него.
— Така са ми казвали и на мен, но не мога да си представя как една дама би искала да го прави.
— Прави го по причини, подобни на тези, които задължават лорда да се храни с хората си. — Гласът му звучеше така, сякаш говореше през стиснати зъби.
Алис спря да дъвче.
— От уважение и лоялност?
— Да. Тя седи до него в присъствието на хората им и те всички виждат, че тя уважава своя лорд.
Алис затаи дъх и едновременно с това се опита да преглътне. Задави се и започна да кашля.
Хю се смръщи загрижено. Потупа я силно между плешките.
— Добре ли си?
— Да — успя да отговори тя. — Всичко е наред.
— Радвам се да го чуя.
Отново настъпи мълчание. Този път Алис не беше доволна. Чувстваше се странно смутена.
Може би Хю смяташе, че отказът й да се храни в голямата зала е израз на липсата й на уважение спрямо него. Чудеше се дали хората му и всички останали в Скарклиф мислят, че не е лоялна.
— Алис, бих искал да ми кажеш точно защо не можеш да решиш да се омъжиш за мен — обади се Хю. — Това би било съвсем разумно, практично, логично нещо.
Алис затвори очи.
— Мислех, че за днес приключихме с тази тема.
— Ако ми кажеш защо се колебаеш, може би ще мога да направя нещо да променя нещата.
Това вече беше прекалено много. Алис изгуби търпение.
— Много добре, милорд, ще бъда пряма. Ако трябва да се омъжа, бих предпочела причината да е истинска обич, а не удобството.
Хю се вцепени. Погледът му се впи в нейния.
— Обич?
— Да. Обич. Майка ми бе омъжена за човек, който не искаше от нея нищо повече, освен наследник и някой, който да се грижи за домакинството му. Тя беше обречена на пълна самота и само заниманията й я утешаваха.
— Имала е теб и брат ти.
— Не бяхме достатъчни — каза Алис с горчивина в гласа. — Казват, че майка ми е умряла от отрова, но всъщност мисля, че умря от разбито сърце. Няма да допусна същата грешка.
— Алис…
— Предпочитам спокойствието на манастира пред брак, в който няма обич. Сега разбираш ли колебанието ми, милорд?
Той я наблюдаваше разтревожен.
— Искаш да бъдеш ухажвана? Много добре, мадам, ще се опитам да го сторя, но трябва да те предупредя, че не съм особено опитен в тези неща.
Алис скочи на крака побесняла.
— Милорд, ти явно не схващаш. Не искам фалшиво ухажване. Можеш да си спестиш цветята и стихотворенията. Аз говоря за любов. Това искам. Любов.
В погледа му се появи разбиране. Той стана и посегна към нея.
— Значи все пак искаш страст. Можеш да си сигурна, че ще получиш толкова, колкото искаш.
Устните му покриха нейните, преди Алис да успее да му прочете още една лекция за огромното му заблуждение.
В продължение на няколко секунди тя се гневеше безмълвно, но тогава изведнъж й хрумна, че страстта вероятно е всичко, което може да й даде Хю на този етап.
И може би беше единственото чувство, което да го отведе към любовта.
Обви ръце около врата му и отвърна на целувката му с всичката любов, която бе покълнала в сърцето й от вечерта, когато го видя за първи път.
Глава 12
Вълнението заля Хю като огромна вълна, когато усети как Алис се размеква в ръцете му. Правилно бе преценил ситуацията. Страстта беше ключът към тази сладка, добре охранявана крепост.
Алис го желаеше. Женственото й желание беше най-богатата, най-уханната рядка подправка.
Усети как ръцете й се сключват още по-силно около врата му, и чу тихия й стон. Притисна я към себе си, за да почувства възбудената му мъжественост.