— Милорд, оказваш изумително влияние върху сетивата ми. — Алис целуна шията му. — Кълна се, нищо не разбирам.
— Това поетите наричат любов. — Хю дръпна мрежата от косите й и червените кичури се разпиляха по раменете й. — Аз самият винаги съм смятал, че „страст“ е по-подходящата дума за това чувство.
Тя надигна глава и погледът й срещна неговия. Той изпита чувството, че ще се удави в смарагдовите му дълбини.
— Грешиш, милорд. Опитът на майка ми ме научи, че страстта сама по себе си не е любов. Но започвам да вярвам, че двете могат да съжителстват заедно.
Хю се усмихна кисело.
— Признавам, че в момента не мога да се впусна в аргументиран спор по темата, Алис.
— Но, милорд, аз мисля, че е много важно да различаваш двете.
— Не. Въобще не е важно — Хю отново я целуна.
И настоява, докато устните й се разтвориха под неговите и тя се притисна още по-силно към него. И тогава той се отдръпна от нея, за да махне колана с меча си и черната си горна туника.
Тя го гледаше с блеснали очи. Той с изненада установи, че ръцете му треперят леко. Пое си дълбоко въздух и застла туниката си на каменния под на пещерата.
Това просто движение изискваше огромна концентрация. Когато свърши, той се изправи и погледна към Алис от другата страна на импровизираното легло.
Видя сянката в очите й и стомахът му се сви от страх.
И тогава, с трепереща усмивка, тя му подаде ръка.
Хю въздъхна тихо и с огромно облекчение. Отпусна се на туниката и нежно придърпа Алис към себе си. Полите й обгърнаха бедрата му, когато тя се притисна към гърдите му. Очите й се разшириха тревожно.
— Милорд, твърдите камъни ще те наранят.
Той се усмихна.
— Никога не съм имал по-мека постеля.
Тя докосна бузата му с пръсти и се намести по-удобно. Хю изстена, когато заоблените й бедра се притиснаха още по-силно към него. Без никакво предупреждение желанието, което досега бе тляло в него, избухна в ярки пламъци, които погълнаха и последните остатъци от самообладанието му.
Алис го желаеше и беше негова годеница. Нищо не стоеше на пътя му. Нищо друго нямаше значение.
Хю се предаде на бурята. Хвана лицето на Алис и я целуна с настойчивост, която вече не можеше да крие. За негово огромно удоволствие, тя отвърна ентусиазирано, макар и малко несръчно, на жарката му целувка. Чу тихото й „Ммм“ и почти се изсмя, когато зъбите й се удариха в неговите.
— По-полека, сладка моя — каза й. — Не е необходимо да ме поглъщаш целия. Ще получиш всичко, което искаш от мен, преди да свършим.
Тя изстена и зарови пръсти в косата му.
Едната му ръка се плъзна надолу и надигна полите й. Дланта му погали голото бедро и откри долината, която разделяше знойните възвишения, и продължи към горещия извор, който го очакваше.
— Хю.
Галеше я внимателно, подготвяйки я за влизането си. Искаше тя да обезумее от страст, за да не усети болка, когато я направи своя. Искаше всичко да е прекрасно.
Гръмотевица разтресе небето. Дъждът образуваше сива завеса пред входа на пещерата.
Когато Хю посегна към долната си туника и развърза връзките, Алис вдигна бързо глава и го погледна с потъмнели от желание очи. За един кратък, страшен миг той си помисли, че тя ще поиска да спрат. И се зачуди, съвсем искрено, дали няма да умре на място, ако го стори.
— Хю.
Когато чу името си, произнесено от нейните устни, пулсът му се ускори още повече. Възбудата сякаш го разкъсваше. Тя наистина беше обзета от страст, помисли си. Споделена страст.
Би било наистина чудесно, ако Алис смяташе, че е влюбена.
Ръката му се плъзна между бедрата й. Стенанията й, изпълнени с копнеж, бяха по-сладки от смокини, по-възбуждащи от любовен еликсир. Колкото повече я вкусваше, толкова повече жадуваше за вкуса й.
Вдигна полите й до кръста и разтвори краката й така, че тя почти седна отгоре му. Уханието на влажната й кожа го изпълваше с огромно нетърпение.
Той се освободи напълно от дрехите си и докосна подутите, мокри листчета, които криеха входа към тайната й крепост. Проникна в нея с търпение, което изискваше всичкото самообладание, на което беше способен. Плътта й беше невероятно стегната.
Беше така, както си мислеше. Алис беше девствена. Трябваше да внимава. Не трябваше да превзема тази крепост прекалено бързо.
Челюстите му се стиснаха от усилието да овладява собственото си желание.
Отваряше нежните двери бавно, внимателно, докато телата им се окъпаха в пот Алис заби нокти в плата на долната му риза.
— Добре си охранявана — прошепна дрезгаво той. — Причинявам ли ти болка?