— Да, малко.
Том затвори очи, призовавайки волята си.
— Не бих желал да е така. Искаш ли да спра?
— Не.
Хю въздъхна с облекчение. Всъщност въобще не беше сигурен дали притежава достатъчно самообладание да спре това, което започнаха.
— Ще продължа по-бавно — обеща й.
Алис дръпна долната му риза и гризна леко рамото му.
— Не искам да продължаваш по-бавно. Предпочитам да стане бързо.
Той изстена.
— Това би трябвало да е нещо, което доставя удоволствие, и не е необходимо да се прилага сила.
— Ще го направиш ли, когато ти кажа?
Той сложи ръце на хълбоците й.
— Може би си права. Сигурно ще е по-малко болезнено, ако стане бързо.
— Тогава го направи сега. — Алис заби зъби в рамото му.
— Боже милостиви!
Стреснат от леката, остра и съвсем неочаквана болка, Хю инстинктивно стисна по-силно Алис, затаи дъх и се надигна.
Алис изпищя приглушено, но Хю не би могъл да се дръпне, дори и да искаше. Последните остатъци от самообладанието му изчезнаха точно както деликатната бариера, пазеща целомъдрието на Алис.
Освободен от задръжките, които го бяха ръководили през почти целия му живот, Хю влезе дълбоко в нея. Тя го обгърна, мека и гореща.
Навън бурята достигаше връхната си точка. В далечината проблесна светкавица. Дъждът плющеше по скалите. Светът се сви до размерите на пещерата, в която лежаха Хю и Алис. Нищо друго нямаше значение, помисли си той. Нищо.
Чу тихия стон на Алис. Той пъхна ръка между телата им, откри стегнатата малка ядка на женствената и плът и я погали.
Тя се вцепени и извика, после тялото й затрепери.
Хю се надигаше отново и отново, влизаше дълбоко в тесния проход, докато светът се завъртя около него. Гръмотевица разтърси скалите, когато се освободи. Това беше освобождение, много по-различно от всичките, които бе преживявал досега. За първи път през целите трийсет години от живота си той разбра какво е да си обзет от страст. Разбра защо поетите държаха да наричат това всепоглъщащо чувство с друго, по-красиво име.
За един кратък миг му се стори, че най-после разбира защо държаха да го наричат любов.
Алис се размърда доста време след това. Усещаше някакво парене между краката си, но се чувстваше странно доволна. За миг си представи бъдещето и изпита тайна надежда.
Днес, заедно с Хю, бе посетила една прекрасна нова страна. Без съмнение това, което току-що преживяха заедно, щеше ги свърже един с друг.
Отвори очи и видя, че той я наблюдава с нетрепващ поглед. Част от очакванията й избледняха. Веднага забеляза, че признаците на мекота и уязвимост, които мислеше, че е открила у него, вече са изчезнали. Тъмният рицар отново си бе сложил покривалото на собствената си легенда.
Горчиво съжаление пропъди мечтите й за бъдещето. Каза си, че трябва да бъде търпелива. Хю не беше от хората, които се променят за един ден.
Опита се да измисли нещо умно и забавно, което да каже, нещо, което жена в нейното положение, жена, която току-що бе споделила страстта си с един легендарен рицар, би трябвало да каже. Нещо, което ще докосне сърцето му. Нещо вълшебно.
Покашля се тихо.
— Мисля, че е спряло да вали, милорд.
— Добре ли си?
Стига толкова опити да търси хубави думи. Алис се намръщи.
— Разбира се. Защо да не съм добре? Що за глупав въпрос.
Устните му се изкривиха леко нагоре.
— Струваше ми се подходящ при създалите се обстоятелства.
Мина й през ума, че е възможно той също да не е особено изкусен в подобни разговори. Тази мисъл я стопли.
— Хареса ли ти забележката ми за дъжда?
Изражението му леко се смекчи.
— Да. — Помогна й да седне и се намръщи, когато тя трепна. — Алис?
— Няма нищо, милорд. — Започна да оправя роклята си.
Преди да успее да подреди полите си, той посегна и докосна вътрешната страна на бедрото й. Тя се изчерви притеснено, когато видя пръстите му, обагрени от червена влага.
Той се втренчи в ръката си.
— Алис, трябва да поговорим.
— За дъжда или за здравето ми?
— За брак.
Ръцете й замръзнаха върху роклята.
— Това вече е прекалено, сър. Едно е да те наричат Непреклонния, а съвсем друго да се чувстваш задължен да оправдаваш този прякор всеки път, щом ти се удаде възможност.
— Алис…
— Как смееш да разваляш такъв приятен, интимен момент, като се връщаш към стария ни спор, преди дори да съм оправила полите си?
— Приятен, интимен момент? Само това ли представлява за теб?
Алис се изчерви.
— Не, милорд, но предположих, че за теб е точно това. Без съмнение не възнамеряваш да ми кажеш, че това е първият път, когато правиш любов с жена? — Тя спря. Вероятността да са споделили това за първи път заедно, я накара да се почувства щастлива. — Или е така?