Очите му се присвиха.
— За първи път правя любов с жена, с която съм свързан с годежна клетва.
— О! — Разбира се, че не е възможно да е девствен, помисли си Беше на трийсет години! Честта му не зависеше от целомъдрието му. — Е, май разликата не е кой знае каква.
Той хвана брадичката й.
— Повечето жени в твоето положение, мадам, биха били доволни да обсъждат брак в такъв момент.
— Аз бих предпочела да говорим за времето.
— Жалко, защото ще обсъждаме брака.
„Не и преди да се научиш да ме обичаш“ — закле се наум тя.
— Сър, бих искала да ти напомня, че сключихме сделка.
— Тази сделка се промени от това, което току-що се случи, Алис. Сега вече е заложена честта.
Тя затаи дъх, забелязвайки решителността, която гореше в погледа му. В него нямаше нежни чувства, намек за любов или дори за страст. Хю, както винаги, просто вървеше по най-прекия път към целта си. Нищо, най-малко сърдечните желания на една жена, не би могло да застане пред него. Стомахът й се сви.
— Сър, ако си смятал да използваш правенето на любов като начин да ме принудиш да се омъжа за теб, значи си допуснал огромна грешка.
Той сякаш се изненада. После в очите му проблесна гняв.
— Ти беше девствена.
— Да, но това не променя нищо. Тъй като никога не съм имала намерение да се омъжвам, нямам причина да пазя девствеността си за съпруга си. Свободна съм точна като теб, сър, и днес реших да се възползвам от тази си свобода.
— Проклятие! Ти си най-упоритата жена, която някога съм срещал — избухна той. — Може и да си свободна, но аз не съм, моята чест също е заложена тук.
— Какво общо има честта с това? — попита тя.
— Ти си моя годеница. — Хю вдигна едната си ръка, изразявайки гнева си. — И ние току-що консумирахме брака.
— Според мен не е така. Каноничните закони въобще не са ясни по този въпрос.
— Огън и жупел, мадам! — изрева Хю. — Не ми говори така, сякаш си изучавала право в Париж и Болоня. Тук става въпрос за моята чест и аз ще преценявам кое как е.
Алис премига.
— Наистина, сър, държиш се много странно. Сигурна съм, че когато нервите ти се поуспокоят…
— Нервите ми са съвсем наред, благодаря. По-добре се тревожи за гнева ми. Чуй ме добре, Алис. Ние прекосихме реката, която разделя годежа от брака. За нас вече няма разлика между двете.
— Що се отнася до законността — настоя тя, — току-що ти казах, че каноничният закон е малко мъгляв.
— Не, мадам, въобще не е мъгляв. Още повече, ако смяташ да влачиш този въпрос по църковните съдилища, обещавам ти, че скъпо ще си платиш.
— Милорд, ти явно си превъзбуден.
— И още нещо — добави Хю със зловещо спокойствие, — ще си платиш много преди църквата да се занимае със случая ти. Ясен ли съм?
Решителността на Алис се изпари при тази заплаха. Тя преглътна и се опита да събере смелостта си.
— Сър, предупреждавам те, няма да се омъжа насила.
— Твърде късно е за връщане, Алис. Трябва да продължим напред.
— Не, нашата сделка все още е в сила. Още не съм решила. И още нещо…
Нещо помръдна в мрака на пещерата. Алис се втренчи нататък над широкото рамо на Хю.
Развълнуваният й протест заглъхна в гърлото й. Езикът й се вцепени за миг, обзе я истински ужас.
— Хю.
Той скочи веднага. Измъкна меча си и се обърна, за да се изправи пред опасността, която се бе материализирала зад него. Беше готов за битка.
Алис коленичи и надзърна покрай него. Една фигура с качулка на главата се появи от тъмнината на скрит тунел. В ръката си държеше почти изгаснала факла.
— Здравей, лорд Хю — каза Калвърт от Оксуик със стържещия си глас.
Хю пъхна рязко меча си обратно в ножницата.
— Какво, по дяволите, правиш тук, отче?
— Бях се отдал на молитвите си. — Очите му горяха в мрака. — Чух гласове и дойдох да видя кой е влязъл тук. Страхувах се, че са крадци.
— Бил си се отдал на молитвите си? В пещера?
Калвърт сякаш се скри още повече под качулката си.
— Открих едно място дълбоко в пещерите, където човек може да се моли, без да се разсейва от външния свят. Скромна стая от камък, която е съвсем подходяща за тленността на плътта.
— Изглежда доста приятно място — каза сухо Хю. — Аз самият бих предпочел градина, но всеки с вкусовете си. Не се тревожи, отче. Годеницата ми и аз няма да пречим повече на молитвите ти.
Той хвана Алис за ръката и я поведе навън със същата арогантна грациозност, с която би я извел от кралската зала за аудиенции.
Калвърт не каза нищо, докато ги гледаше как се отдалечават. Остана на мястото си в сенките. От мършавото му тяло сякаш се носеше аура на неодобрение. Алис усещаше погледа му, трескав от справедливо възмущение, пронизващ гърба й.