Хю взе едно перо и разсеяно започна да почуква с него по бюрото си.
— Не знам защо го правиш, лейди, но незнайно защо, ставам много предпазлив, когато показваш най-изисканите си маниери. Последния път, когато направи същото, се оказах въвлечен в сделка, която не ми донесе нищо друго, освен неприятности.
Алис усети как бузите й пламват, но не се предаде.
— Ълбърт просто има нужда от време, милорд.
— Имаше на разположение няколко дни, за да свикне с поста си, но подобрението не беше голямо. Със скоростта, с която напредва, ще се наложи да поръчам няколко нови туники, за да изкарам зимата.
— Аз ще се погрижа за туниките, ако е необходимо, сър — каза Алис. — Желанието на Ълбърт да ти угоди го прави толкова несръчен, милорд. — Тя се надигна от реверанса си — Сигурна съм, че са му необходими още малко напътствия и практика.
— Алис — каза уморено Хю, — нямам време за това. Имам толкова много работа. Не мога да си позволя зле обучен иконом.
— Сър, моля те да му позволиш да свикне със задълженията си, докато ти си в Лондон. Аз самата ще го напътствам. Когато се върнеш, ще прецениш отново. Ако все още го смяташ за недостоен, тогава можеш да го освободиш.
Хю се облегна бавно назад и се загледа в нея през полуспуснатите си клепачи.
— Още една сделка ли, мадам?
Тя се изчерви.
— Да, ако желаеш.
— Какво имаш за размяна този път?
Тя затаи дъх пред блестящите му очи. Гневът мигновено прогони изисканите й маниери.
— Предлагам да обуча един добър иконом, милорд. Мисля, че това е достатъчно.
— А — изкриви устни Хю. — Така по приличаш на дамата, която познавам. Много добре. Имаш следващите няколко дни, за да превърнеш Ълбърт в майстор в изкуството да бъде иконом. Когато се върна, ще очаквам домакинството ми да бъде управлявано от специалист. Разбрано?
— Да, милорд. — Алис се усмихна уверено.
— Ълбърт? — повика го Хю.
— Д-да, милорд. — Ълбърт се поклони няколко пъти. — Ще се старая много, сър.
— Да се надяваме.
Ълбърт коленичи пред Алис, сграбчи края на роклята й и пламенно го целуна.
— Благодаря ти, милейди. Не мога да опиша колко съм ти благодарен за доверието. Ще положа всички усилия, необходими, за да стана добър иконом.
— Ти ще станеш добър иконом — увери го Алис.
— Достатъчно — обади се Хю. — Стани, икономе. Искам да остана насаме с годеницата си.
— Да, милорд. — Ълбърт скочи на крака и се поклони, излизайки.
Алис трепна, когато той се блъсна заднишком в стената. Видя как Хю погледна към тавана, но не каза нищо.
Ълбърт бързо се изправи и избяга. Алис се обърна към Хю:
— Благодаря, милорд.
— Постарай се да му попречиш да обърне наопаки цялата крепост, докато ме няма.
— Сигурна съм, че замъкът Скарклиф ще си е на мястото, когато се върнеш, сър. — Алис се поколеба. — Разбрах, че възнамеряваш да вземеш брат ми със себе си.
— Да. Бенедикт явно има дарба за изчисления. Бих могъл да използвам помощник с подобни умения.
— Аз имах намерение той да учи право — каза бавно Алис.
— Имаш ли нещо против интереса му към сметките и бизнеса?
— Не. Всъщност отдавна не съм го виждала толкова щастлив, колкото беше този следобед. — Алис се усмихна. — Това е твое дело, милорд.
— Нищо особено. Както ти казах, имам интерес да насърчавам уменията му. Ще ми бъдат полезни. — Хю прокара върха на перото по пръстите си. — Ще ти липсвам ли, докато съм в Лондон, Алис?
Подушвайки капана, Алис бързо отстъпи крачка назад, усмихваща се лъчезарно.
— Това ми напомня, че трябва да изпратя съобщение на игуменката. Искам по време на литургията утре сутринта преди тръгването ти да се произнесат специални молитви.
— Специални молитви?
— Да, милорд. За добър път.
Алис се обърна и излезе бързо.
Тази вечер Алис спря по средата на движението си, премествайки една от тежките халцедонови шахматни фигури, и се намръщи към Хю.
— Изглежда, не внимаваш в играта, сър. Ще ти взема офицера.
Хю погледна разсеяно към дъската.
— Така изглежда. Умен ход, мадам.
— Детска игра. — Алис го гледаше с нарастваща тревога.
Според нея Хю се държеше странно. Бе я поканил да поиграят шах пред камината и тя прие с радост. Но още от първия ход й стана ясно, че мислите му са другаде.
— Да видим дали мога да направя нещо. — Хю подпря брадичка с ръка и разгледа шахматната дъска.
— Всичко, необходимо за пътуването ти, е готово. Можеш да тръгнеш веднага след сутрешната литургия. Какво те тревожи, сър?
Той я погледна стреснато и сви леко рамене.
— Мисля за моя сеньор.
— Сър Еразъм?
— Смятам да го посетя, докато съм в Лондон. Джулиън ми каза, че е отишъл там, за да се види и с други лекари.