— Съжалявам — прошепна Алис.
Ръката на Хю се сви в юмрук.
— Нищо не може да се направи, но, за Бога, той изглеждаше толкова силен и здрав само преди няколко месеца.
Алис кимна съчувствено.
— Знам колко много ще ти липсва.
Хю се облегна назад и вдигна чашата си с подправено вино. Загледа се в пламъците.
— Всичко, което имам днес, го дължа на него. Рицарското ми звание, познанията ми, земите ми. Как може човек да се отблагодари за такива неща?
— С вярност. А целият свят знае, че си я дал на Еразъм, сър.
— Това е толкова малко. — Хю отпи от чашата си. По лицето му играеха сенките на огъня.
Алис се колебаеше.
— Какви са симптомите, милорд?
— Какво?
— Симптомите на болестта му. Какви са точно?
Хю се намръщи.
— Не съм съвсем сигурен. Някои са уж безобидни. Стряска се лесно, сякаш е плашлива сърна, а не опитен воин. Това ми направи най-силно впечатление, докато бях последния път при него. Непрекъснато е разстроен. Не може да спи. Отслабнал е. Казвал ми е, че понякога сърцето му бие така, сякаш е тичал.
Алис се замисли.
— Човек със славата на сър Еразъм трябва да е познал много битки.
— Наистина са много. Започнал е едва на осемнайсет, с Кръстоносния поход, който сам предприе. Веднъж ми каза, че пътуването му към Светите земи е най-лошото преживяване през целия му живот, въпреки че то му донесе слава и богатство. Казва, че там е видял такива ужасни гледки, каквито един почтен мъж никога не бива да вижда.
Думите на Хю се въртяха в главата на Алис до късно през нощта. Неспособна да заспи, тя стана от леглото и наметна халата си.
Запали свещ и тихо излезе от спалнята си. После тръгна по студения коридор към кабинета си и влезе вътре Остави свещта на бюрото до зеления кристал и взе бележника на майка си.
Разлиства го повече от час, преди да открие това, което търсеше.
Глава 13
— Естествената слабост на жената я води до изкушение — ревеше Калвърт от амвона на малката селска църква рано на следващата сутрин. — В своята глупава самонадеяност тя иска да се издигне над мъжа при всяка възможност и така излага душата си на опасност.
Тълпата, изпълнила църквата, се размърда Алис седеше в центъра на неспокойните вълни. Не се беше ядосвала толкова от деня, в който сър Ралф изпрати най-големия си син в семейното й имение.
Тази глупава проповед на Калвърт съвсем не беше това, което бе поръчала за тазсутрешната служба. Вчера изпрати съобщение на игуменката, че иска да се произнесат специални молитви за успешното пътуване на Хю до Лондон.
Новината, че новият господар и годеницата му ще присъстват на сутрешната служба в селската църква, вместо в частния си параклис в замъка, се разпространи бързо Буквално цялото население на Скарклиф и всички монахини от манастира бяха дошли, за да присъстват на вълнуващото събитие. Не всеки ден ги канеха да се молят в компанията на господаря на имението.
Алис, седнала до Хю на първия ред, беше доволна от интереса, преди да се разрази катастрофата в лицето на Калвърт от Оксуик.
Джоан бе приключила с въвеждащите молитви и започна много хубава проповед за опасностите по пътищата, когато монахът влезе в църквата.
Калвърт чукаше силно с тоягата си по каменния под докато си проправяше път към амвона. Кафявото му расо се развяваше покрай мършавите му крака. Когато излезе отпред, той заповяда на Джоан да седне при монахините. Игуменката се поколеба, но после, стиснала устни, се подчини. Църквата позволяваше на амвона да има жена само когато наоколо нямаше подходящ мъж.
Калвърт се впусна в тирада за злото у жената. Темата беше доста експлоатирана и добре позната на всички присъстващи. Гостуващите свещеници и скитащите монаси имаха особени предпочитания към проповеди, които заклеймяваха жените и предупреждаваха мъжете за техните изкушения.
— Вие, порочни, грешни дъщери на Ева, знайте добре, че единствената ви надежда за спасение е да се подчинявате на волята на съпрузите си. Трябва да приемате властта им над вас, защото тя им е дадена от Божествения Създател.
Алис се намръщи. Погледна косо към Хю. Той изглеждаше отегчен. Тя кръстоса ръце и започна да потропва с крак.
— Пламъците на ада са по-горещи за онези слаби жени, които се осмеляват да се издигнат над мъжете.
Жените понасяха тирадата на монаха със зле прикрито отвращение. Бяха чували всичко това и преди, и то неведнъж.
Джоан се размърда леко на мястото си и се приведе, за да прошепне на Алис:
— Моите извинения, милейди. Знам, че не такава проповед искаше за тази сутрин.