Разбойниците не само бяха страхливци по природа, избиращи най-лесната плячка, но бяха и предпазливи. Още отдавна Хю бе дал ясно да се разбере, че ще преследва всеки, който се осмели да ограби онези, които яздят под неговото знаме или под знамето на Еразъм от Торнууд. Бяха необходими само едно-две нападения, за да докаже, че държи на думата си.
— Чудех се колко ли дълго сестра ти ще изтърпи брътвежите на Калвърт, преди да предприеме нещо — каза Хю на Бенедикт. — Всъщност бях изненадан, че не се обади по-рано.
Бенедикт го изгледа някак странно.
— Едно време тя не би търпяла проповедта му и минута. Мисля, че Калвърт продължи да говори толкова дълго тази сутрин само защото Алис беше несигурна, сър.
— Несигурна?
— В правата си. — Бенедикт звучеше така, сякаш подбира думите си много внимателно. — В това, колко власт притежава като твоя годеница.
— Сестра ти е жена, която е свикнала да налага авторитета си — отбеляза Хю.
— Това е самата истина. — Бенедикт се намръщи така, както би могъл да го направи само един по-малък брат. — Ако трябва да съм честен, тя нямаше голям избор. Грижеше се за имението на баща ми в продължение на години.
— Знам, че баща ти не е прекарвал много време у дома. Ами майка ти?
— Майка ни беше доволна да се занимава с науките си. С течение на годините работата й с билките се превърна в единственото важно за нея нещо. Затваряше се в покоите си и оставяше всичко на Алис.
— И Алис беше перфектна в задълженията си.
— Да, макар да си мисля, че понякога беше самотна. — Бенедикт се намръщи. — Усети тежестта на отговорността твърде млада.
— А и трябваше да се погрижи за задържането на имението на баща ти за теб.
— Тогава Алис за първи път се провали в това, което смяташе за свой дълг — Бенедикт стисна по-здраво юздите. — Вината не беше нейна. Не можеше да се противопостави на чичо ни току-така. Но въпреки това се обвинява.
— Присъщо е за хора като нея. — „За хора като нас — поправи се наум Хю. — Подобен провал би тормозил и мен точно както ме тормози провалът в отмъщението за смъртта на майка ми.“
— Не може да се предава пред съдбата.
— Да, сестра ти е много смела — каза доволно Хю.
— Да, но понякога много се тревожа за нея. — Бенедикт погледна неспокойно към Хю. — От време на време я намирам, застанала до прозореца на спалнята си, взряна навън в нищото. Ако я попитам какво не е наред, тя казва само, че няма нищо или че е сънувала нещо лошо през нощта.
— Не би трябвало да се срамува за загубата на бащиното ви имение. Сър Ралф ми каза, че се е борила много упорито, за да го задържи.
— Да. — Бенедикт се усмихна, спомняйки си. — Пишеше писмо след писмо, обясняваше случая. Когато трябваше да приеме провала, тя го нарече катастрофа. Но веднага започна да мисли как да ме изпрати да уча право, а самата тя да отиде в манастир. Алис винаги има някакъв план, нали разбираш.
— Такъв е характерът й.
— Ти явно я разбираш добре, сър.
— Този, който командва други хора, трябва да разбира природата на тези, които иска да ръководи — отвърна Хю.
Бенедикт го погледна преценяващо.
— Вярвам, че Алис би се съгласила с тази мисъл, но не мисля, че очаква от теб да даваш рамо на авторитета й, както го стори днес, сър.
— Сестра ти е от онзи тип хора, които не са доволни, ако нямат отговорности и авторитета, който ги съпътства. Това й е нужно така, както й е нужен въздухът, който диша.
Бенедикт кимна.
— Тя и аз си приличаме много повече, отколкото си мисли. Може би когато се върнем, тя вече ще е започнала да го разбира.
В очите на Бенедикт проблесна разбиране.
— Това пътуване до Лондон е една от хитрите ти стратегии, не е ли така, милорд?
Хю се усмихна леко, но не каза нищо.
— Сега всичко ми става ясно. — В тона на Бенедикт се долавяше възхищение. — Искаш да покажеш на Алис, че й имаш доверие да управлява не само замъка Скарклиф, но и цялото имение. Искаш да й покажеш, че уважаваш способностите й.
— Да — отвърна просто Хю.
— Надяваш се да я накараш да се омъжи за теб, след като опита властта и отговорностите, които ще получи като твоя съпруга.
Хю се ухили.
— Явно ще ми бъдеш много умен помощник, Бенедикт. Имаш право. Ще накарам Алис да стигне до извода, че ще намери толкова удовлетворение в задълженията си като моя съпруга, колкото и в някой манастир. — И много повече в леглото ми.
— Смел план, сър — Очите на Бенедикт заблестяха още по-силно. — Но най-добре се моли Алис да не прозре истинските ти мотиви. Ще побеснее, ако разбере, че нарочно си я включил в още една от стратегиите си.