— Аз също.
— Искаш ли да проявиш разум и да изслушаш плана ми или не?
— Къде е зеленият камък?
Търпението на Алис се изчерпа.
— Казах ти: беше откраднат — каза тя доста високо. — Мисля, че знам кой е крадецът, и мога да ти помогна да откриеш местонахождението му. В замяна искам да сключим една сделка.
— Сделка? С мен? — В очите на Хю блестеше опасност. — Сигурно се шегуваш, лейди.
— Не, съвсем сериозна съм.
— Не мисля, че ще ти харесат условията на сделка, която ще сключиш с мен.
Алис го изгледа внимателно.
— Защо? Какво ще ми поискаш?
— Душата ти, най-вероятно — отвърна Хю.
Глава 2
— Имате вид на алхимик, загледан в съдовете си, милорд — Дънстън се зае с любимия си навик да плюе над най-близкия висок предмет. В случая това беше стената, заграждаща двора на Лингууд Хол. — Това не ми харесва. От собствен опит знам, че това изражение не носи нищо добро за старите ми кокали.
— Кокалите ти са преживявали и по-лоши неща от една смръщена физиономия. — Хю сложи ръка на стената и се загледа навън. Настъпваше нов ден.
Беше станал преди половин час, изтръгнат от съня от познато безпокойство. Знаеше какво означава това настроение. Бурите, които бушуваха дълбоко вътре в него, се събуждаха. Винаги ставаше така, когато животът му щеше да поеме нова посока.
За първи път Хю усети подобно чувство, когато беше на осем години, в деня, когато го заведоха до смъртния одър на дядо му, за да му кажат, че ще го изпратят да живее при Еразъм от Торнууд.
— Сър Еразъм е мой сеньор. — Светлите очи на Томас блестяха трескаво върху изпитото лице. — Съгласи се да те вземе у дома си. Той ще се погрижи да бъдеш отгледан и обучен като рицар. Разбираш ли?
— Да, дядо.
Хю стоеше, покорен и разтревожен, до леглото. Взираше се с безмълвно страхопочитание в дядо си, неспособен да повярва, че този изнемощял старец на прага на смъртта беше същият суров, огорчен рицар, който го бе отгледал след смъртта на родителите му.
— Еразъм е млад, но силен. Добър, смел воин. Преди две години замина на кръстоносен поход, а сега се върна с много слава и богатство. — Думите на Томас бяха прекъснати от суха кашлица. — Той ще те научи на нещата, които трябва да знаеш, за да можеш да си отмъстиш на дома Рейвънхол. Разбираш ли ме, момче?
— Да, дядо.
— Учи добре. Научи всичко, което можеш, докато си при Еразъм. Когато станеш мъж, ще разбереш какво да направиш и как да го направиш. Помни всичко, което съм ти казал, за миналото.
— Ще го помня, дядо.
— Каквото и да се случи, ти трябва да изпълниш дълга си спрямо паметта на майка си. Само ти остана, момче. Последният от рода, макар че се роди копеле.
— Разбирам.
— Не трябва да спираш, докато не намериш начин да отмъстиш на дома, от който се измъкна усойницата, прелъстила моята невинна Маргарет.
На младия Хю не му се струваше много правилно да отмъщава на рода на баща си въпреки лошите неща, които му бяха говорени за клана Рейвънхол. В края на краищата, баща му беше мъртъв, също както и майка му. Справедливостта все пак бе възтържествувала.
Но тази справедливост не беше достатъчна за дядото на Хю. Нищо не беше достатъчно за сър Томас.
Осемгодишният Хю покорно пропъди тези мисли. Заложена беше честта на фамилията, а на света нямаше нищо по-важно от честта му и от тази на дядо му. Това поне го разбираше добре. Говореха му за важността на честта още от мига на раждането му. Тя беше всичко, което имаше едно копеле, както сър Томас често му напомняше.
— Няма да спра, дядо — обеща Хю с решителността, на която бе способно само едно осемгодишно момче.
— Погрижи се да е така. Никога не забравяй — честта и отмъщението са всичко, което имаш.
Хю не се изненада, когато дядо му умря, без да каже нищо мило, без да благослови единствения си внук. Томас никога не бе проявявал чувства като обич и топлота. Гневът, предизвикан от прелъстяването, предателството и смъртта на обичната му дъщеря, бе задушил всички останали чувства на стареца.
Не че Томас не се грижеше за внука си. Хю винаги бе знаел, че е жизненоважен за дядо си, но само защото представляваше единственото средство за отмъщение на Томас.
Томас умря с името на дъщеря си върху напуканите си устни.
— Маргарет. Моя красива Маргарет. Твоето копеле ще отмъсти за теб.
За щастие на копелето на Маргарет, Еразъм от Торнууд успя да му даде това, което дядо му не можа. Все още под влиянието на победите си в Светите земи, той бе изиграл ролята на баща в живота на Хю. Като момче, Хю бе дал на своя наставник всичкото си уважение и възхищение.
Като мъж, Хю отдаваше на своя сеньор пълна и абсолютна лоялност, а това беше рядка и много ценена добродетел в света, в който живееше Еразъм.