— С огромно удоволствие, милейди. Да поръчам ли нова рокля и за теб?
Алис си представи как приветства Хю с добре дошъл, облечена с рокля в новите му цветове.
— Да. Много подходящо.
В Лондон Хю се ужаси от мрака и отчаянието, които сякаш се излъчваха от самите стени на спалнята на сър Еразъм.
— А, Хю. — Еразъм вдигна поглед от стола си до камината. Усмивката му за добре дошъл беше слаба, но въпреки това изразяваше радостта му. — Радвам се да те видя. Кой е този с теб?
— Това е Бенедикт, милорд. — Хю направи знак на Бенедикт да пристъпи напред. — Той е брат на годеницата ми.
— Добре дошъл, млади Бенедикт.
— Благодаря, милорд. — Бенедикт се поклони както подобава.
— Ела тук, за да те видя по-добре — каза Еразъм. — Кажи ми какво правихте с Хю при доковете тази сутрин.
Хю размени поглед със съпругата на Еразъм, докато Бенедикт послушно отиваше към огнището. Елинор беше хубава жена, не много по-възрастна от Хю. Тя му се усмихна смело, докато Еразъм разговаряше тихо с Бенедикт, но нищо не можеше да скрие тъгата в очите й. Хю знаеше, че Елинор много обича съпруга си. Имаха две деца — момче и момиче.
— Няма ли подобрение? — попита тихо Хю.
— Пристъпите стават все по-тежки. Освободих лекарите.
— Много разумна постъпка.
— Да. Убедена съм, че му вредят повече, отколкото му помагат. Едва не му източиха всичката кръв. И тези ужасни очистителни. — Елинор поклати отвратена глава. — Въобще не помагат. А той вече е стигнал състоянието, когато единственото, което иска, е да умре на спокойствие.
Хю погледна към Еразъм. Сеньорът му сякаш бе остарял с десет години за последните няколко месеца.
Силната, внушителна фигура, която беше в центъра на живота на Хю по време на младостта му, и мъжът, на когото бе дал верността си и меча си като възрастен сега беше блед и слаб като сянка.
— Не мога да повярвам, че ще го изгубим — каза тихо Хю. — Той е само на четирийсет и две и винаги се е радвал на добро здраве.
— Почти не мигва по цяла нощ — прошепна Елинор. — А когато все пак успее да заспи, се събужда внезапно, облян в пот. Става, треперещ, и крачи до сутринта. Най-големият му страх не е, че ще умре, а че може би полудява.
— Годеницата ми изпраща тези билки и това писмо с инструкции. — Хю бръкна в черната си кожена кесия и извади подаръка на Алис. — Не знам дали ще имат някакъв ефект, но няма да навреди, ако опитаме. Тя има известни познания по медицина.
Елинор се намръщи леко.
— Не искам да страда още от лекарства.
— Моят сеньор е воин по сърце — каза Хю. — Каквато и да е болестта му, тя не би могла да промени този факт. Остави го да участва в още една последна битка, преди да изоставиш всяка надежда.
— Да, прав си, сър Хю. — Елинор стисна здраво билките и писмото.
Еразъм вдигна ръка.
— Хю, ела тук. Искам да поговорим.
Хю отиде до камината с натежало от мъка сърце.
Алис огледа топлата кухня с критичен поглед. Над огъня имаше два големи железни казана. Челата на слугите, които въртяха шишовете, бяха покрити със ситни капчици пот. Питки, пълнени с месо, се печаха на метална плоча в края на пламъците.
— Погрижи се казаните да се изпразват напълно, да се почистват и да се излъскват веднъж седмично, Ълбърт — каза Алис. — Не ми харесва всеобщата практика да се използват непрекъснато в продължение на месеци, без да се почистват добре.
— Да, милейди — Лицето на Ълбърт беше съсредоточено, напрегнато.
През петте дни, откакто Хю замина, замъкът Скарклиф беше изцяло почистен. Всяка ракла и гардероб бяха изпразнени, измити и ароматизирани с торбички с билки. Всяка стая, от спалнята на Хю до най-мъничкия килер, беше отворена и проветрена. Ълбърт беше с Алис почти непрекъснато. Записваше си внимателно разни неща на восъчната си табличка, докато тя редеше безкрайния си списък от инструкции.
Кухнята бе оставила за най-накрая.
— Погрижи се кухненските работници да получават от време на време и други задачи. Не искам да прекарват прекалено дълго близо до огъня. Работата тук не е приятна.
— Други задачи — отбеляза си Ълбърт. — Да, милейди. Облените в пот слуги се усмихнаха.
Алис вървеше през оживената кухня, като спираше тук-там, за да разгледа някои неща по-добре. Усмихна се на готвачите, които очевидно се радваха на присъствието й тук. Алис знаеше, че са и доста притеснени. Това беше първото й посещение. Единственият й контакт с тях беше чрез Ълбърт, който им носеше точни инструкции и менюта за нейните лични ястия.
Алис погледна една маса, където готвач режеше лук.
— Искам специалната зелена чорба, която се прави за мен, да се сервира веднъж дневно на лорд Хю и на всички останали в крепостта.