Алис погледна към една готвачка.
— Донеси на госта ни питка с месо, ако обичаш.
— Да, милейди. — Жената взе една топла питка и я сложи в чиния пред Реджиналд.
Алис наблюдаваше замислено момчето.
— Ти си много смел, Реджиналд.
Той сякаш не й обърна внимание.
— Ще ни помогнеш ли, лейди Алис? Ако не направим нищо, страхувам се, че сър Едуард ще причини нещо лошо на мама.
Точно в този момент в кухнята влетя Дънстън. Бакенбардите му трепереха от гняв. Намръщи се на всички подред, после погледът му се спря върху Алис.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита той. — Какви са тези приказки за някакво момче от Рейвънхол?
— Това е Реджиналд, синът на сър Винсънт. — Алис се изправи. — Замъкът Рейвънхол е бил превзет от рицар наемник на име Едуард от Локтън. Трябва да спасим крепостта и майката на Реджиналд, която е пленница.
Долната челюст на Дънстън увисна от изумление.
— Да спасим Рейвънхол? Полудя ли, милейди? Ако тази крепост наистина е паднала в ръцете на друг, сър Хю ще заповяда великолепен пир, за да отпразнува събитието.
— Не ставай смешен, Дънстън. Едно е да враждуваш с членове от семейството си, а съвсем друго — да позволиш на чужд човек да завладее дома на братовчед.
— Но, милейди…
— Моля, заповядай на хората да се въоръжат и да се качат на конете си. Оседлай и една кобила за мен. След час тръгваме за Рейвънхол.
Погледът на Дънстън пламна.
— Не мога да го позволя. Сър Хю ще ме обеси като изменник, ако отидем в помощ на Рейвънхол.
— Ако се страхуваш толкова много от него, можеш да останеш тук, в Скарклиф. Ще отидем без теб — каза спокойно Алис.
— За Бога, мадам, ако сър Хю ме обеси, аз ще съм по-големият късметлия от нас двамата. Не мога и да си представя какво ще стори с теб. Ти си негова годеница. Никога няма да ти прости, че си го предала по този начин.
— Нямам никакво намерение да го предавам. — Алис усети внезапна тревога. — Възнамерявам да помогна на неговите кръвни роднини.
— Той ненавижда кръвните си роднини.
— Сигурна съм, че не се отнася за Реджиналд или за майка му.
— Става дума за наследника на Винсънт и неговата съпруга. — Дънстън я гледаше с недоумение. — Сър Хю не може да изпитва към тях по-голяма привързаност, отколкото изпитва към Винсънт.
— Сър Хю ми повери управлението на това имение, не е ли така?
— Да, но…
— Трябва да направя това, което смятам за правилно. Получи нарежданията си, сър Дънстън.
Лицето на Дънстън се изкриви от ярост. Той взе едно глинено гърне и го запрати в стената. То се разби на десетки парчета.
— Казах му, че ще ни донесеш само неприятности. Само неприятности. — Той се завъртя на пета и изхвърча от кухнята.
Два часа по-късно Алис, облечена в яркозелена рокля, мина през портите на замъка Рейвънхол. Младият Реджиналд яздеше до нея дребна сива кобила. Никой не се опита да им попречи да влязат в двора. Алис разбра, че Едуард не смее да предизвика Хю Непреклонния.
Обзе я напрежение. Усещаше върху себе си погледите на мъжете на стената. Без съмнение преценяваха хората, които водеше със себе си.
Успокояваше я мисълта, че свитата й има внушителен, доста застрашителен вид. Сър Дънстън и всички рицари и войници, които Хю бе оставил в Скарклиф яздеха зад гърба й. Дори Джулиън дойде с тях. Обясни на Алис, че всеки мъж, нает от сър Хю, е длъжен да се научи как да си служи с меча и лъка, без значение дали това беше необходимо за длъжността му.
Сивата светлина на мъгливия ден блестеше върху излъсканите шлемове и докосваше остриетата на оръжията Черните знамена плющяха на вятъра.
— Поздравления, милейди. — Огромен, широкоплещест мъж с буйна, зле поддържана коса, рунтава брада и блестящи очи я поздрави от стъпалата към замъка. — Радвам се да се запозная с всеки, който язди под знамето на Хю Непреклонния.
— Това е сър Едуард — изсъска към Алис Реджиналд. — Виж го само. Държи се така, сякаш той е господарят тук.
Алис разгледа чертите на Едуард и дръпна юздите на кобилата си. Наемникът й напомняше глиган. Имаше дебел врат, широки челюсти и малки, кръгли очички. Несъмнено и мозъкът му не беше много.
Тя го разглеждаше, докато Дънстън и хората му се подреждаха зад нея.
— Моля да бъде съобщено на господарката на това имение, че новата й съседка й е дошла на гости.
Едуард се ухили, откривайки няколко дупки в мръсните си жълти зъби.
— И коя си ти все пак?
— Аз съм Алис, годеницата на сър Хю Непреклонния.
— Годеница, а? — Едуард огледа въоръжените мъже зад нея — Онази, заради която пропусна турнира срещу сър Винсънт на панаира в Ипстоук, нали? Не беше много доволен от теб онзи ден.