— Мога да те уверя, че сър Хю е съвсем доволен от избора си на съпруга — каза Алис. — Толкова доволен, че всъщност не се поколеба да ми повери управлението на земите и хората си.
— Така изглежда. И къде е сър Хю?
— На път за Скарклиф от Лондон — отвърна хладно Алис. — Скоро ще се върне. Аз възнамерявам да посетя Лейди Ема, докато го чакам.
Едуард я изгледа лукаво.
— Знае ли сър Хю, че си тук?
— Бъди сигурен, че ще разбере достатъчно скоро. Ако бях на твое място, дотогава вече щях да съм си тръгнала от Рейвънхол.
— Заплашваш ли ме, лейди?
— Смятай го за предупреждение.
— Ти си тази, която трябва да си вземе бележка, мадам — провлачи с неприятния си глас Едуард. — Ти очевидно не разбираш какви са отношенията между Рейвънхол и Скарклиф. Може би твоят бъдещ съпруг не е сметнал за необходимо да ти обясни личните си работи.
— Лорд Хю ми е обяснил всичко, сър. Радвам се на пълното му доверие.
Лицето на Едуард се сгърчи от гняв.
— Това скоро ще се промени. Сър Хю ще ми е благодарен, че завзех тази крепост. Вярно е, че неговият сеньор му е забранил да си отмъщава на Рейвънхол, но ти обещавам, че той няма да се намеси, когато разбере, че друг го е сторил вместо него.
— Ти си този, който не разбира положението — каза тихо Алис. — Ти се намесваш в семейни работи. Сър Хю няма да ти благодари.
— Ще се погрижим за това — отвърна Едуард.
— Ще го направим. — Алис се усмихна студено. — Междувременно бих предпочела да прекарам времето си с лейди Ема. Тя все още ли е в стаята си в кулата?
Едуард присви малките си очички.
— Значи момчето ти е казало, така ли? Да. Заключила се е вътре и не иска да излезе.
Алис се обърна към Реджиналд.
— Иди и доведи майка си. Кажи й, че очаквам с нетърпение да се запозная с нея. Кажи й, че войниците на сър Хю са тук, за да гарантират нейната и твоята безопасност.
— Да, милейди. — Реджиналд слезе от сивата си кобила, хвърли един гневен поглед към Едуард и хукна нагоре по стълбите.
Едуард сложи свитите си в юмруци ръце на хълбоците и се обърна към Алис:
— Рискуваш в тази работа повече, отколкото си представяш, лейди Алис. Да, много повече.
— Това е моя грижа, не твоя.
— Когато сър Хю се върне, той ще се разгневи ужасно за това твое предателство. Не е тайна, че верността е всичко за него. Най-малкото, което ще направи, е да развали годежа ви. И тогава какво ще правиш, глупава жено?
— Ти си глупакът, Едуард. — Алис погледна към Дънстън. — Ще ми помогнеш ли да сляза от коня, сър?
— Да, милейди — изръмжа Дънстън.
Не изпускаше Едуард от поглед, докато слизаше от коня си. Отиде при Алис и вдигна ръце, за да й помогне да слезе от седлото.
Тя видя стиснатите му устни и се усмихна окуражаващо.
— Всичко ще бъде наред, сър Дънстън. Повярвай ми.
— Сър Хю най-вероятно ще ми отреже главата за тази работа — промълви той толкова тихо, че само тя го чу. — Но преди да го направи, ще му кажа, че годеницата му притежава точно толкова смелост, колкото и той самият.
— Благодаря ти, сър. — Алис бе изненадана и стоплена от тази малко сърдита похвала. — Постарай се да не се тревожиш толкова. Няма да позволя лорд Хю да те обвини.
— Сър Хю ще определи виновния така, както той смята. — Лицето на Дънстън изразяваше мрачен фатализъм.
— Лейди Алис, лейди Алис — извика Реджиналд откъм вратата. — Бих искал да ти представя майка ми, милейди Ема.
Алис се обърна и видя една прекрасна русокоса жена с топли очи и нежна фигура, застанала до Реджиналд. Изглеждаше изтощена от тревоги и от явно безсънната нощ, но от осанката й се излъчваше гордост, а в очите и проблясваше пламъчето на надеждата.
— Добре дошла, лейди Алис. — Ема хвърли бърз, отвратен поглед към Едуард. — Съжалявам за лошото посрещане. Както виждаш, длъжни сме да понасяме нежелан гост.
— Това е само временен проблем. — Сигурна в защитата на войниците на Хю, Алис тръгна нагоре по стълбите. — Бъдещият ми съпруг скоро ще те отърве от него.
Хю се чудеше дали Ълбърт не е полудял внезапно.
— Какво е направила лейди Алис?
Ълбърт трепна, но не отстъпи назад.
— Взе сър Дънстън и всички войници и отиде да спаси крепостта Рейвънхол от лапите на някой си, наречен Едуард от Локтън. Това е всичко, което знам, милорд.
— Не мога да повярвам.
Зад Хю уморените коне пристъпваха от крак на крак и пръхтяха шумно, нетърпеливи да се приберат в конюшните. Бенедикт и двамата войници бяха също толкова уморени. Вече бяха слезли от конете си и чакаха да разберат какво не е наред.
Хю бе пришпорвал малката си свита, за да пристигнат с един ден по-рано в Скарклиф. Представяше си приятната гледка как, пристигайки у дома, Алис го чака на стълбите.